Мартеница: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 3x интервали, дълго тире (ползвайки Advisor.js) |
|||
Ред 1:
[[Картинка:Martenitsa.jpg|мини|[[Пижо и Пенда]]]]
'''Мартеницата''' (марта, мартичка, гадалушка, кичилка) e обредна по смисъл украса от усукани конци, които се слагат на 1 март за здраве. Мартеницата е малко [[украшение]], изработва се предимно от вълнена или памучна прежда в два основни цвята - бяла и червена, с което [[българи]]те се закичват всяка година на [[1 март]] - празника [[Баба Марта]].
==Разпространение==
Ред 6:
==Обичай==
В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: [[червено]] - кръв, живот; [[бяло]] - чистота, щастие. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за [[здраве]] и против [[уроки]]. Затова с мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме; с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на [[Гергьовден]]; с мартеница се завързват събраните на [[Еньовден]] билки.
[[File:Martenitsa Gustav Flickr.jpg|left|300px|thumb|Дърво обкичено с мартеници]]
Мартениците се носят до появата на първото цъфнало [[дърво]] или на първата прелетна [[птица]] тоест до настъпването на [[пролет]]та. След това се поставят под камък и по тях се гадае. Ако след един месец под камъка има [[мравки]], годината ще е плодородна и удачна. Друг обичай е мартениците, носени до първа пролет, да се завържат след това на клончета от цъфнало дърво или храст. Така на много места в България традиционно се виждат окичени с мартеници дървета и храсти. Друг обичай е мартениците да се носят докато се видят първите щъркели и чак тогава да се закичат на дърво. В някои краища на [[България]] с мартеници се окичват и домашните животни и плодните дръвчета. Понякога мартеницата се пуска в най-близката река „че да върви, както тече реката“. Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници и досега. В [[Шоплук]]а и [[Мелник|Мелнишко]] вместо бял конец в мартеницата се вплита син конец (против [[уроки]]), а в [[Родопи]]те се слагат още няколко цвята.
Ред 13:
[[File:Martenitsa magnolia.jpg|thumb|right|300px|Дърво накичено с мартеници]]
През 30-те години на 20-ти век се създава легендата, която свързва появата на мартеницата с [[прабългари]]те.<ref>[http://www.focus-news.net/?id=f17209 Етнологът Иглика Мишкова: Мартеницата никога не се изхвърля, за да не си изхвърли човек и късмета, 01 март 2011 г. Агенция "Фокус".]</ref> Тя гласи, че, когато хан [[Аспарух]] побеждава [[Византия|византийските]] войници, той написва писмо за победата си и го връзва за крака на една птица с бял конец. Докато летяла обаче, птицата била забелязана от византийски войници, които стреляли по нея и я ранили. Въпреки че била ранена тя пристигнала успешно в българския лагер, но белият конец вече бил отчасти червен от кръвта, от раната. И от там е възникнала мартеницата, която се носи днес.
Празникът на [[Баба Марта]] в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Първи март бележи идването на [[Баба Марта]], митологичния образ в българския фолклор, олицетворяващ променливия месец март. Традицията е свързана с древната езическа история от [[Балканския полуостров]] и с всички земеделски култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна традиция и навеждат към тракийски (палеобалкански) и елински, а дори и за римски произход. За това говори и разпространението на мартеницата в небългарски етнически общности.<ref>[http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=411&Itemid=106 Енциклопедия Древна Тракия и траките - Мартеницата, Ваня Лозанова.]</ref>
==Как се прави мартеница==
Вземате един бял и един червен конец
== Интересни факти ==
|