Пандекти: Разлика между версии

[[Палеолози]]те възстановили Византия, но загубили окончателно [[Мала Азия]]. След ликвидирането на [[акрити|акритската служба]], въпреки залеза на [[Румелийски султанат|Румелийския султанат]], "турската заплаха" не била неутрализирана, а напротив, от малкия [[османски бейлик]] в [[Сьогют]], наченало създаването на една нова световна [[империя]] - [[Османска империя|Османската]]. През 14 век наследникът на [[Осман]] - [[Орхан]] завладял последователно два символни и емблематични за [[християнство]]то градове в Мала Азия - [[Никея]] и [[Никомедия]]. Малко по-рано - през 1291 г. [[Ерусалим]] също бил загубен от [[кръстоносци]]те, а [[Йерусалимско кралство|Йерусалимското кралство]] останало в историята. На дневен ред пред османските турци било превземането на [[Новия Рим]]. Тази мистично-религиозна и милитаристична [[идея]] облечена във формата на [[джихад]] била водеща и обсебваща цялата османска [[политика]] през 14 век. Внукът на Осман, и син на Орхан - [[Мурад I]] създал [[еничарски корпус|еничарския корпус]] и след победата в [[Чирменска битка|Чирменската битка]] отпочнал завоюването на [[Европа]], и в частност на [[българско землище|българските земи]]. Неговия наследник [[Баязид I]] след [[Косовска битка|Косовската битка]], превзел [[Търново]] през [[1393]] г., давайки заявка в края на този век, че дните на световната християнска столица са преброени. Източната Римска империя изпаднала в безпрецедентно и унизително за историята на християнството положение - на [[васал]] на друговерци. По това време в [[Западна Европа]] бушувала [[Стогодишна война|Стогодишната война]], която ангажирала военните сили на водещите европейски държави по това време. Положението на [[обсада на Константинопол|обсадения Константинопол]] изглеждало безнадеждно, а съдбата на източните християни - предрешена. Началото на новия и най-важен век в историята на цивилизацията е белязано от едно историческо събитие с огромно значение за целия свят - [[битка при Ангора|битката при Ангора]]. Както казвали [[римляни]]те [[ex orientaeoriente lux]], избавлението на християнска Европа от османско завоевание, а оттук и на западната цивилизация, дошло от обратната посока на очакваната. Страшния Баязид, разгромил западните сили в [[битка при Никопол|битката при Никопол]], претърпял безпрецедентно поражение от "господаря на [[Азия]]" [[Тимур]], след което завършил земните си дни пленен и унизен за пример и назидание на християнските зложелатели и османските последователи в целия свят. Християнска Европа си отдъхнала за половин век, но не успяла да се справи с "турската заплаха". Въпреки създадения [[орден на Дракона]], дори подвизите на [[Ян Хунияди]] на [[Балкани]]те, не успели да спасят столицата на християнството, основана от [[Константин Велики]], от завладяване. След християнската загуба в [[битка при Варна|битката при Варна]], съдбата на Константинопол била окончателно предрешена и фаталния ден бил 13 (петък) май 1453 г., когато [[Мехмед I|Мехмед Завоевателя]] влязъл в световната и християнска столица, развявайки знамето на пророка. Останалия християнски западен свят изпаднал в униние и размисъл за случващото се, но това не се отнасяло за неговите духовни водачи - римските папи. Превземането на Константинопол от османските турци отприщило в рамките на 40 години онези исторически процеси които променили всецяло [[цивилизация]]та и света.