Трапезица (пояснение): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Roshav ohluv (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 3:
'''Трапезица''' е [[хълм]], намиращ се в близост до [[Велико Търново]].
 
Тя е втората крепост на вътрешния град на Средновековен Търновград (Велико Търново). Намира се на десния бряг на р. [[Янтра]], северозападно от [[Царевец]]. Ппредствалява естествена крепост, заобиколена от трите си страни от реката. Някога върху стръмните скали се издигали високи стени с бойници и кули. Два напречни крепостни зида са спускали по склоновете на хълма – едният в източната част, край църквата “Св. Димитър”, а другият – в западния склон с посока към сегашния железопътен мост. В крепостта се влизало през четири входа. Главният вход на Трапезица се намирал на южната страна и е бил свързан с Царевец чрез мост над р. Янтра срещу църквата “Св. 40 мъченици”. Към този вход е водел каменен път изсечен в скалата и достигащ до южната порта, следи от която са запазени и досега.
По време на [[Второ българско царство|Второто българско царство]], на хълма Трапезица се помещават главните църковни сгради на старата българска столица, [[Търновска патриаршия|Патриаршията]], както и резиденцията на патриарха.
За името Трапезица има две предположения. Според едни това име се свързва с думата “трапеза”, а според други то произхожда от “трапец”, тъй като формата на платото е трапецовидна. При разкопките през 1884 и 1900 г. били разкрити основите на 17 църкви. По оскъдните фрагменти запазени върху стените, се вижда, че са били богато украсени със стенописи и многосветни мозайки, а подовете им постлани с красиви керамични плочи. Намерените материали не са обнародвани и затова са останали неизвестни за науката и историята на града, но от запазенит преписки във връзка с тези разкопки се вижда, че там са били открити “стари кръстове, огърлици, монети, пръстени, обеци, съдове и други останки, които личат, че са от старото българско време”. Църквите на Трапезица били богато украсени с разнообразни архитектурни форми: пиластри, ниши, слепи арки, цветни плочи и разноцветни глинени кръгли или четирилистни панички, гледжосани зелено или жълто, наредени в един или няколко дъгообразни реда.
Най-голяма по размер е църква номер 8, известна с името “[[Иван Рилски]]”. Непосредствено до нея има следи от други стари сгради, за които се предполага, че са манастирски. По стените на църквата са запазени следи от стенописи. Извесно е, че цар [[Иван Асен I]] през 1195 г. пренесъл от гр.[[Средец]] (София) във Велико Търново мощите на св. Иван Рилски, които били поставени в специално построената за тях църква на Трапезица. Помещението към южната част на църква номер 8 се приема за мощехранителница. Мощите са били съхранявани във Велико Търново до 1469 г., когато били пренесени в [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. Многобройните и добре украсени малки църкви на Трапезица свидетелстват, че тук са били и жилищата на болярите и висшите духовници.
 
За разлика от останките на крепостта [[Царевец]], тези на Трапезица не са запазени толкова добре, поради което е трудно точното възстановяване на архитектурното разположение на сградите на хълма.
 
Най-новите археологически проучвания показват, че крепостта е изградена не по-рано от началото на 13 век. Сградите в нея са малко по-късни като най-старите датират от 20-30те години на същия век. Липсата на следи от пожари и насилствено унищожение говори, че крепостта е напусната преди превземането на града от турците. Няма следи от обитание и по време на Османското владичество.
 
== Външни препратки ==
* [http://www.veliko-tarnovo.net/indexturizam/zabelejitelnosti/veliko-tarnovo/trapezitsa.php?page=dir&dir_id=1&subdir=2&content=4html Информация за Трапезица от официалния сайт на Велико Търново]
 
{{Национални историко-археологически резервати в България}}