Отваря главното меню

Промени

Той е дългогодишен председател на българските общини в Горно Броди (1854-1856, 1860, 1871-1876) и [[Сяр]] (1873). В 1868 година довежда за учител в родното си село [[Георги Зимбилев]], който въвежда [[български език]] в обучението. По негова инициатива през декември 1869 година в село [[Гайтаниново]], Неврокопско се провежда [[Народен събор в Гайтаниново (1869)|народен събор]] с представители от Серския и Драмския [[санджак (административна единица)|санджак]], който решава местните българи да се откажат от Патриаршията.<ref>Енциклопедия Пирински край, том 2, Благоевград, 1999, стр. 17.</ref> Съвместно с учителя Георги Зимбилев през 1869-1870 година обхождат 140 села в Източна Македония и изготвят народни прошения (махзари) за присъединяването им към [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Подпомага [[Стефан Веркович]] в събирането на български фолклорни материали.<ref>Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 156.</ref>
 
Отдава много сили и материални средства в борбата с [[гъркомани|гъркоманите]] в която участва и цялото му семейство. През т.нар. "''Хаджи Димкова епоха''", която продължава близо две десетилетия, той постоянно е преследван, тормозен и затварян от османските власти и патриаршисткото духовенство. Заедно с [[Тодор Оланов]] е пратеник на Серско в [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] в [[Търново]], за да изразят протеста на българското население срещу решенията на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]]. През 1879 година заедно с [[Дионисий Москов]] попада в заточение, но успява да избяга. За известно време се укрива в манастирите на [[Света гора]], а оттам през [[Цариград]] се прехвърля в [[България]]. През лятото на 1880 година се установява със семейството си в [[Дупница]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bk/bk_1.html Кастелов, Боян. Димо Хаджидимов. Живот и дело. София, 1985, стр. 25.]</ref> В края на живота си правителството му отпуска годишна пенсия от 600 лева.<ref>[http://ia700305.us.archive.org/20/items/lichnidielaispo00salggoog/lichnidielaispo00salggoog.pdf Салгънджиев, Ст. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда. Пловдив, 1906, стр. 96.]</ref>
Почива през 1906 година на преклонна възраст, парализиран, беден, разорен и забравен. Димко Хаджииванов е баща на революционера [[Димо Хаджидимов]] и на свещеник [[Иван Хаджидимов]]. Негов зет е войводата [[Георги Зимбилев (войвода)|Георги Зимбилев]].
 
==Вижте още==