Разлика между версии на „Мартеница“

82 байта изтрити ,  преди 9 години
м (форматиране: 3x интервали, дълго тире (ползвайки Advisor.js))
[[File:Martenitsa magnolia.jpg|thumb|right|300px|Дърво накичено с мартеници]]
 
През 30-те години на 20-ти век се създава легендата, коятоЛегендата свързва появата на мартеницата с [[прабългари]]те.<ref>[http://www.focus-news.net/?id=f17209 Етнологът Иглика Мишкова: Мартеницата никога не се изхвърля, за да не си изхвърли човек и късмета, 01 март 2011 г. Агенция "Фокус".]</ref> Тя гласи, че, когато хан [[Аспарух]] побеждава [[Византия|византийските]] войници, той написва писмо за победата си и го връзва за крака на една птица с бял конец. Докато летяла обаче, птицата била забелязана от византийски войници, които стреляли по нея и я ранили. Въпреки че била ранена тя пристигнала успешно в българския лагер, но белият конец вече бил отчасти червен от кръвта, от раната. И от там е възникнала мартеницата, която се носи днес.
 
Празникът на [[Баба Марта]] в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Първи март бележи идването на [[Баба Марта]], митологичния образ в българския фолклор, олицетворяващ променливия месец март. Традицията е свързана с древната езическа история от [[Балканския полуостров]] и с всички земеделски култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна традиция и навеждат към тракийски (палеобалкански) и елински, а дори и за римски произход. За това говори и разпространението на мартеницата в небългарски етнически общности.<ref>[http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=411&Itemid=106 Енциклопедия Древна Тракия и траките - Мартеницата, Ваня Лозанова.]</ref>
1

редакция