Уикипедия

Аида: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 29:
Рамфис (бас), великият жрец на Египет, казва на Радамес (тенор), че война с Етиопия е неизбежна, и младият воин изразява надежда, че именно той ще бъде избран за командир (''Si, corre voce I'Etiope ardisca'').
 
Радамес мечтае за слава на бойното поле и за Аида, етиопската робиня, която той тайно обича (''Se quel guerrier io fossi!...Celeste Aida''). Аида (сопран), която от своя страна също е влюбена в Радамес, е всъщност дъщерята на етиопския цар Амонарсо Амонасро(баритон), но нейната истинска самоличност е неизвестна за египтяните. Нейният баща нахлува в Египет за да я освободи.
 
Амнерис (мецосопран), дъщерята на египетския фараон, влиза в залата. Тя също е влюбена в Радамес, но се опасява, че сърцето му принадлежи на друга (''Quale insolita gioia nel tuo sguardo'').
Ред 35:
Влиза Аида. Амнерис забелязва, че Радамес е смутен. Започва да подозира, че Аида е нейната съперница, но успява да скрие ревността си и заговаря Аида (''Vieni, o diletta, appressati'').
 
Влиза царят (бас) заедно с великия жрец Рамфис и придворните. Пратеник (тенор) оповестява, че етиопците начело с АмонарсоАмонасро, са близо до река Тива. Царят обявява война и провъзгласява Радамес като избраник на богинята Изида да води войската (''Alta cagion v'aduna''). Радамес влиза в храма на Вулкан, за да получи свещените оръжия (''Su! del Nilo al sacro lido'').
 
Останала сама, Аида е раздвоена между обичта към баща си и родината си, и любовта си към Радамес (''Ritorna vincitor!'').
Ред 54:
''Втора сцена: Пред портите на град Тива''
 
Радамес се завръща като победител (''Gloria all'Egitto, ad Iside''). Египетският цар казва на младия воин, че може да има каквото пожелае. Аида жижда сред етиопските пленници баща си и изтичва при него. Техните истински самоличности са все още неизвестни за египтяните, освен, че са баща и дъщеря. АмонарсоАмонасро оповестява, че етиопският цар е бил убит. Аида, баща ѝ, и етиопските пленници се молят за милост на египетският цар, но египтяните искат тяхната смърт (''Che veggo! .. Egli? .. Mio padre! .. Anch'io pugnai'').
 
Като награда за подвизите си,Радамес иска животите на етиопците да бъдат помилвани и освободени. Царят се съгласява и сгодява Радамес за дъщеря си (''O Re: pei sacri Numi! .. Gloria all'Egitto''). Аида и АмонарсоАмонасро остават в плен, за да не отмъстят етиопците за загубата си.
 
Радамес казва на Аида, че тя е жената, за която ще се ожени (''Pur ti riveggo, mio dolce Aida .. Nel fiero anelito; Fuggiam gli ardori inospiti .. La, tra foreste vergini''), и тя го убеждава да избягат заедно.
Ред 68:
Вечерта преди сватбата на Амнерис и Радамес, произнасят се молитви в храма на Изида (''O tu che sei d'Osiride'').
 
Появява се АмонарсоАмонасро и кара Аида да научи от Радамес къде е египетската армия (''Ciel, mio padre! .. Rivedrai le foreste imbalsamate''). Когато Радамес идва, АмонарсоАмонасро се скрива зад скала и подслушва техния разговор.
 
За да направи тяхното бягство по-лесно, Радамес предлага безопасен път, като така разкрива и къде се намира армията му. Чувайки това, АмонарсоАмонасро се появвя иззад скалата и разкрива самоличността си. Радамес се чувства опозорен. В същото време Амнерис и Рамфис, излизайки от храма, виждат Радамес с врага си и викат стражата. АмонарсоАмонасро и Аида се опитват да убедят Радамес да избяга с тях, но той отказва и се предава на стражата.
 
=== Четвърто действие ===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Аида“.