Билунги: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: '''Билунгите''' ({{lang-de|Billunger}}) сa саксонски благороднически род през ранното [[Средн... |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Файл:Billunger Mark 1000.PNG |дясно|мини|Маркграфството на Билунгите преди 983 г.]]
'''Билунгите''' ({{lang-de|Billunger}}) сa [[Саксония|саксонски]] благороднически род през ранното [[Средновековие]]. Те се разделяни на стари и млади Билунги и тяхните роднински връзки не са достатъчно изяснени.
Старите Билунги се появяват по времето на [[Карл Велики]]. Първият известен по име от Билунгите е [[граф]] Вихман (''Wychmannus comes''), който води преговори през 811 г. на река [[Айдер]] (в [[Шлезвиг-Холщайн]]). [[Вихман II]] (* 930; † 22 септември 967) е граф на [[Хамаланд]].
През първата половина на 10 век младите Билунги стават влиятелни в същата територия. [[Херман Билунг]] († 973) получава през [[936]] г. от крал [[Ото I]] задачата да пази територията на Долна [[Елба]] в [[Марка на Билунг]], наречена на него, и след това често е кралски заместник (''procurator regis'') в [[Саксония (херцогство)|Саксония]], през 961 г. става [[херцог]].
Последният мъжки Билунг, херцог [[Магнус (Саксония)|Магнус]] (1072-1106), е през 1073-1075 г. в опозиция към [[Салическа династия|Салиите]], което води до намаляване на влиянието на фамилията към края на 11 век. След неговата смърт собствеността е разделена: Херцогството попада на [[Лотар III (Свещена Римска империя)|Лотар от Суплинбург]] (също Сюплингенбург), по-късният император, фамилните земи на дъщерите му отиват чрез женитби на [[Аскани]]те и [[Велфи]]те, които така получават владетелски предимства в Саксония и [[Тюрингия]].
| |||