Исая Серски (XIX век): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 14:
Роден е около 1800 година в [[Неврокоп|неврокопското]] село [[Търлис]]. До 1851 година учи в [[Семинария в Халки|семинарията]] на остров [[Халки]], където по това време преподава [[Неофит Рилски]]. През същата година се завръща в родното си село. Тук той служи до 1856 година, като свещеник и учител. Възстановява местното училище и въвежда обучението на [[български език]]. По-късно е учител в градовете [[Неврокоп]] и [[Сяр]]. В 1862 година заминава за [[Русия]] с монах [[Дионисий Москов]] да събират помощи за манастира [[Серски манастир|„Свети Йоан Предтеча“]] край Сяр. Оттам двамата през 1865 година донасят много богослужебни книги и учебници. След завръщането си се установява в Неврокоп.
 
Хаджи Исая е един от първите дейци по възраждането на [[българщина]]та в Източна Македония. Той активно се включва активно в [[Борба за българска църковна независимост|борбите за независима българска църква]]. През 1873 - 1876 участва в дейността на учителско дружество [[Серско-мелнишко-драмско-неврокопско учителско дружество Просвещение|„Просвещение“]]. През 1873 година е издигната кандидатурата му за български архиерей на проектираната [[Неврокопска епархия]]. Подържа кореспонденция със [[Стефан Веркович]]. Многократно е преследван и затварян от гръцкото духовенство и затварян османските власти. Заради патриотичната си дейност през 1876 година е съден от турски военен съд. Хвърлен е в затвора, но успява да избяга. Установява се в село [[Ковачево (Област Пазарджик)|Ковачево]], [[Пазарджик|Пазарджишко]], където през 1880 година почива в крайна бедност.
 
== Бележки ==