Жорж Бизе: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 98:
Бизе умира само три месеца след нейната премиера, на 3 юни 1875 г. в Париж.
Жорж Бизе (25.10.1838 – 3.06.1875) е един от най-значителните представители на френското оперно творчество от втората половина на ХІХ век. В произведенията му са намерили израз най-добрите страни на прогресивната култура на Франция. Неговата жизнерадостна и темпераментна музика се отличава с голямо мелодическо богатство и пламенни чувства.
Пълното му име е Александър – Сезар – Леополд Бизе, но роднинете му го наричат Жорж. Той израства в атмосферата на музиката – баща му и дядо му по майчина линия са учители по пеене, а майка му свири на пиано. По-късно тя става и първата му учителка по музика. Талантът на Бизе се проявява на ранна детска възраст - на 4 годишна възраст той вече познава нотите.
На 10 години той постъпва в Парижката консерватория, в която учи 9 години. По време на обучението си там, Бизе пише немалко произведения, които се изпълняват и до днес. Такава е и симфонията, която той композира едва на 17 годишна възраст.
След завършване на консерваторията, Бизе живее в Италия - от 1857 г. до 1860 г. Там той пъшешества и се занимава с образованието си, опазнава и местния бит. По време на пребиваването си в Италия композитора написва симфонията-кантата "Васко да Гама" /1860 г./ и няколко оркестрови пиеси.
Завръщането в Париж е доста тежко за Бизе, тъй като трябва да се бори за своето признание. Ето защо той дава часни уроци, пише музика по поръчка и аранжира чужди музикални произведения.
През 1863 г. се състои премиерата на операта "Ловци на бисери", която няма голям успех. След една година композитора пише друга опера "Пертската красавица", която също не се радва на признание сред публиката. Именно в това свое произведение се проявяват първите черти на реализма на Бизе, който се стреми да промени стила на комичната опера и да я насите с дълбоки конфликти и чуства.
През 1869 г. Младият композитор се жени за Женвиев Галеви, а на следващата година по време на Френско-пруската война се записва в националната гвардия. Това се отразява тежко на младото семейство и на творчеството на Бизе.
По време на 70-те години от 19 век композиторът бележи разцвет в биографията си. През 1871 г. Бизе пише сюитата за пиано "Детски игри". Скоро след това той съчинява едноактната романтична опера "Джамиле", а в 1872 се състои премиерата на "Арлезианката" по либрето на Алфонс Доде. Именно "Джамиле" става потвърждение за творческата зрялост на Бизе. Това негово произведение насочва твореца към написване на оперния му шедьовър "Кармен".
През 1874 г. Жорж Бизе, търсейки сюжет за нова опера, се спира на нашумялата новела на френския писател Проспер Мериме (1803 – 1870) "Кармен", написана през 1845 г. Със създаването на либретото се залавят двамата опитни литератори и театрали Анри Мелиак (1831 – 1897) и Луи Халеви (1834 – 1908), автори на голям брой от текстовете на Офенбаховите оперети.
Операта "Кармен" е едно от връхните постижения в цялата френска музика. Това е дълбоко реалистично произведение, изпълнено с драматизъм и издържано отначало докрай в народностен дух. Музиката е наситена с живот и кипящи страсти. Написана в духа на испанския музикален фолклор, тя отговаря напълно на сюжета. Но въпреки испанските теми, взети от народнопесенното богатство на тоя народ, музиката на Жорж Бизе е истинско френско изкуство. Драматичните стълкновения и конфликти са обрисувани с дълбоко психологическо проникновение, а музикалните характеристики на героите са едни от най-ярко изразените в цялата оперна литература.
Вероятно няма оперен театър по света, който да не е посягал към прочутата творба на Жорж Бизе "Кармен". За всяко мецосопрано пък е мечта да се превъплъти в образа на огнената циганка.
Премиера на операта се състояла на 3 март 1875 г. в Париж - една година след написването на творбата. Първото представяне пред публика обаче е провал, а композиторът е обвинен в безнравственост. Само няколко месеца по-късно във Виена Бизе е реабилитиран, а операта "Кармен" е приета като нещо изключително.
Това забележително произведение на композитора е поставено с голям успех във Виена /1875 г./, в Петербург /1878 г./, а в 1883 г.отново в Париж. От тогава и до днес "Кармен" постоянно е в репертуара на всички оперни сцени в света.
| |||