|
== Води ==
Най-характерното за водите на езерото е, че те са силно алкални със стойности на [[Водороден показател|водородния показател]] рН до 11.(17)<ref name="Conference"/> По време на сухия сезон при бързото [[изпарение]] и намаления приток на вода, езерото губи около 80% от площта си, а освободените земи се покриват със засъхнали сол и калцинирана сода. Водите му са различно оцветени в различните му части и в отделните периоди на деня – преминават от бяло през бледорозово и алено до кобалтовосиньо и индигово.(4)<ref name="ЕК"/>
По бреговете на Магади извират многобройни както студени пресноводни, така и горещи солени минерални извори, които стичайки се през спечената земя се вливат в езерото.(2)<ref name="Britannica"/> Те имат някакъв геотермичен потенциал, който все още не е добре изследван.(14)<ref name="Atmaoui"/> Тези от тях, които са богати на калцинирана сода, оцветяват крайбрежните води в светло розово.(2)<ref name="Britannica"/> Преобладаващите високи температури способстват бързото изпарение на водите им по пътя към езерото и той е маркиран от широки бели „пътеки“"пътеки" от сол. Дебелите пластове сода придават на околния пейзаж странен „лунен“"лунен" вид.(1)<ref name="LMK"/> Натриевият карбонат се утаява в огромни количества по дъното му във вид на твърди кристали[[кристал]]и от минерала трона (египетска сол), като на някои места дебелината на слоя достига до 40 метра.(4)(10)<ref name="ЕК"/><ref name="Imagine">[http://www.imagineafrica.co.uk/Kenya/Rift_Valley_Lakes/Lake_Magadi/ Imagine Africa/Lake Magadi]</ref> Видът на трона варира от хрупкави [[Люспа|люспи]] до иглести кристали с дължина 3 смsm.(11)<ref name="ND"/> Готварската сол представлява около 30-35% от разтворените във водата вещества, а почти цялата останала част се пада на калцинираната сода (Na2CO3Na<sub>2</sub>CO<sub>3</sub>).(8)<ref name="Hydro">[http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/0016703777901867 ScienceDirect/Hydrochemistry of the Lake Magadi basin, Kenya]</ref> Откриват се минимални количества на натриев флуорид (до 4,0 mg/g), чието присъствие се дължи на високото съдържание на флуориди в околните вулканични скали.(5)(11)<ref name="ND"/><ref name="Tata">[http://www.tatachemicals.com/magadi/our_company/lake_magadi_facility.html Tata Chemicals Magadi/Lake Magadi facility]</ref> Концентрацията на солите във водата варира от по-малко от 0,1 g/kg в [[Устие|устията]] на сладководните потоци до над 300 g/kg разтвор в централните части на езерото.(8)<ref name="Hydro"/>
[[Файл:Pink Magadi.jpg|мини|350п|ляво|Розовите води на езерото Магади]]
На дъното на езерото са открити два нови натриево-силикатни минерала – [[магадиит]] (NaSi7O13NaSi<sub>7</sub>O<sub>13</sub>(OH)<sub>3·3H2O</sub>.3H<sub>2</sub>O) и [[кенияит]] (NaSi11O20NaSi<sub>11</sub>O<sub>2</sub>.0,5(OH)<sub>4·3H2O</sub>.3H<sub>2</sub>O). И двата са добре кристализирали слоести силикати, като конкрециите в находището от магадитмагадиит съдържат кенияниткенияит или [[кварц]], подобен на [[кремък]] в центъра, заобиколен от кенияниткенияит.(13)<ref name="Chert">[http://www.sciencemag.org/content/157/3793/1177.abstract Hydrous Sodium Silicates from Lake Magadi, Kenya: Precursors of Bedded Chert]</ref>
Езерото се захранва главно от горещите солени извори, чиято температура достига до 83°С<ref градуса(4)name="ЕК"/>, а средната температура на езерните води е около 30 градуса(10)°С.<ref name="Imagine"/> По-голямата част от тях се намират в северозападната и южната част на крайбрежието.(4)<ref name="ЕК"/> Счита се, че друга част от стичащата се в езерото вода е тази, постъпваща чрез сезонния отток от дъното на долината[[долина]]та, северно от него. Там се формира главния приток на подземни води към Магади.(8)<ref name="Hydro"/>
Езерото има нетна скорост на изпарение над 400 mm годишно.(5)<ref name="Tata"/> Изпаряването на водите му е цялостен процес, довеждащ до [[Химия|химичната]] еволюция на соления разтвор. То представлява не само простия физически процес на изпарение, а включва още утаяването[[утаяване]]то и последвалото втвърдяване на минерали във все още ненаситените зони, повторното разтваряне на част от тях и новоновото им утаяване. Сондажни изследвания, направени на дълбочина от 297 м.m доказват наличието на два различни утаечни пласта на дъното – един плитък с висока концентрация на соли, средно около 260 g/kg и под него един по-дебел от [[Седиментни скали |седиментни]] и [[вулканични скали]], в който концентрацията на соли е два пъти по-малка.(8)<ref name="Hydro"/>
== Флора и фауна ==
|
