Импулсно-кодова модулация: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
препратки
кор. и уточнение на препратка
Ред 1:
'''Импулсно-кодова модулация''' ('''ИКМ''') ({{lang-en| Pulse-code modulation (PCM)}}) е метод за цифрово представяне на семплирани [[Аналогов сигнал|аналогови сигнали]], изобретен от Алек Рийвс през 1937 година. ИКМ е стандартизиран формат за цифров звук и се използва за заспиването и съхранението му в [[Компютър|компютрите]], [[Blu-ray диск|блу-рей]], [[DVD]] и [[аудиокомпакт диск]]овете, както и за пренос на гласови данни. При този процес аналоговият сигнал бива семплиран (анализиран) на равни интервали от време и използвайки квантизация се отчита и записва неговата моментна стойност.
 
Качеството на цифровизирания звук зависи от два компонента: [[честота]] на дискретизация и разделителна способност измерена в битове. Честотата на дискретизация е броя пъти измервания на стойността в секунда, а разделителната способност определя колко бита големи може да са стойностите, които приема даден семпъл.