Деултум: Разлика между версии

{{без източници}}

{{обработка|форматиране, кратко уводно описание на обекта, категория}}

Районът около западните брегове на Мандренското езеро, южно от Бургас е изключително богат на археологически обекти. Тук на площ от около три кв. км. са регистрирани повече от двадесет и пет обекта от различни исторически периоди – от Къснобронзовата епоха до Късното Средновековие. Основно причина за това е динамиката на равнището на [[Черно море]] и свързаните с него подпочвени води. В продължение на близо две хиляди години поради отворения [[фарватер]] по огледалото на езерото основният икономически център на съвременната Бургаска област е бил именно край съвременното село Дебелт. Основно преимущество от гледна точка на бъдещите проучвания е, че почти всички те са изцяло достъпни за различни форми на изследвания.

Старините на това място са предизвикали интереса още на първите професионалисти в областта на античната история като К. Иричек и братя Шкорпил, които дават първите му научни описания от края на 19 век. През първата половина на 20 век, отделни ценни находки от този район успяват да бъдат спасени и да се озоват в музейните институции. Мащабните разкопки край село Дебелт започват през 80-те години на двайсти 20 век във връзка със строежа на голям металургичен комбинат на това място и продължават активно до 90-те години на 20 век. Главен ръководител на разкопките е покойният археолог [[Стефан Дамянов]], а негов заместник от името на археологическия музей в Бургас работи Петър Балабанов.

През този период, в античния град, чийто правоъгълен план е начертан още в края на 19 век от Карел Шкорпил, е напълно разкрита източната порта и част от главната улица. От вътрешната й страна се откриват ниши за статуи на боговете и богините покровители на града. Сред находките заслужава да отбележим една фрагментирана бронзова статуя на римски император.

През първите години от този период е изцяло проучен античният некропол с вкопани в скалата гробове, който се намира на хълма източно от средновековното укрепление. Тук са открити 10 погребения. Ямите на гробовете са изрязани в скалата, имат правоъгълна форма и дълбочина до 1,50 м. В горната им част личат жлебове за поставяне на покривни каменни плочи. Находките датират некропола 2 – 3 в. сл. Хр.. Една част от гробовете са били вторично използвани през Късната Античност и Средновековието.

Стратиграфията на средновековната крепост свидетелства за два основни периода в съществуването й. Първият се датира в хронологическия отрязък 4 – 7 век. Това е времето веднага след преместването на столицата от Рим в Константинопол. Този акт е ознаменуван от серия бронзови монети със специфичен сюжет, на които археолозите са попаднали. Другият период на крепостта се датира между 12 и 14 век – времето на Втората българска държава. Като цяло крепостта остава леко в страни от основния терен, върху който трябва да се извършат строителните работи и за това не е цялостно проучена, а са проведени отделни археологически процедури, които да изяснят основните моменти в историята на съществуването й. Бъдещото детайлно проучване би изяснило в какви аспекти това съоръжение е било от значение за двете големи сили през Средновековието – [[България]] и [[Византия]].

Другият средновековен обект – църквата в местността “Костадин чешма” е доста по-добре проучен. Открити са само основите й от ломен камък споен с бял хоросан. Като всички църкви тя е ориентирана изток – запад (14.5 на 12 м), има базикален план разчленен на три кораба и притвор от западната страна. При един втори строителен период в централния кораб са били поставени четири колони, върху които е бил подпрян купол. При изследването са били открити пропуквания, които биха могли да бъдат резултат от земетресение. Вътре в църквата и около нея са открити 34 християнски погребения. Покойниците са били поставяни директно в земята с вдигнати десници в благославящ жест. Според изследователя Дамянов това означава, че погребаните са били свещенослужители. Погребален инвентар в повечето случаи липсва, което е типично за християнските погребения. Само върху три от скелетите са открити големи посребрени кръстове, датиращи от 9 – 10 век. Голяма сензация са откритите 64 оловни печата. Повечето от тях са с монограмнни кръстове и съдържат имената на византийски велможи от епохата на императорите иконоборци (периода между 726 – 843 г.). Сред тях особено важни са три печата на първия български християнски владетел Борис, приел с покръстването второто име Михаил. На тяхната лицева страна е изобразен Христос с евангелие и благославяща десница. Изображението е опасано с два зрънчести кръга, между които се чете: “Христос помагай на Михаил, архонт на България”.Върху опакото виждаме Божията майка и четем – “Богородице помагай на Михаил, архонт на България”. От писмените извори знаем, че ранносредновековният и средновековният Девелт е бил средище на епископ. Намерените уникални печати на българския владетел Борис на това място, което въпреки всичко не внушително като останки от архитектура, съчетани с писмените извори, които го сочат като голям християнски център, карат учените да предположат, че именно това е средището, в което е бил покръстен българския държавен глава.

Интересен обект, който е проучен не изцяло през този период и койито и днес може да се види е храмъта на Асклепий, преустроен в храм на императорския култ в североизточната част на античния град.

През 80-те години археолозите разкриват една много богата на движими и недвижими исторически паметници, от всички епохи, територия, която е с изключително значение за културата на страната ни и с право е обявена към момента за национален археологически резерват. В него е изградена археологическа база с възможности за обезпечаване на целогодишна работа на проучвателските екипи. Въпреки огромния обем дейност свършена през предпоследното десетилетие на 20 век, на територията на археологическия резерват Делтум предстои да се свърши все още доста сериозна като количество работа. Много от находките са публикувани частично както – материаялите от култовите ями в местността „Костадин чешма”, а и резервата крие все още много тайни.