Георги Лвов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Биография инфо
<gallery>
=| име = Георги Лвов ==
Файл:Georgy_Lvov_LOC_3c35383u.jpg|Георги Лвов; Руски политик; (1861-1925)
| портрет = Georgy_Lvov_LOC_3c35383u.jpg
</gallery>
| портрет-описание =
== Георги Лвов ==
| px = 120 px
Георги Лвов е роден в Дрезден на 21 октомври, 1861. Той е руски държавник и първи пост-имперски министър-председател на Русия, от 15 март до 21 юли 1917 г. Той умира на 7 март 1925 година в Париж, Франция.
| описание = руски държавник
| наставка =
| роден-дата = [[21 октомври]] [[1861]]
| роден-място = [[Дрезден]], [[Германия]]
| починал-дата = [[7 март]] [[1925]]
| починал-място = [[Париж]], [[Франция]]
}}
'''Георги Лвов''' [[от руски език|руски]]''Георгий Евгеньевич Львов'' е руски дворянин, [[княз]]. Държавник, министър-председател на Русия от 15 март до 21 юли 1917 г.
==Биография==
КнязГеорги Лвов е роден 21 октомври 1861 г. в Дрезден, Германия. Семейството му се премества в Поповка-район Алексин, близо до Тула ​​от Германия, скоро след раждането му. Той е завършваЗвършва Московския университет с диплома по право,. следРаботи това работи вна държавната служба до 1893г1893 г. По време на Руско-Японската война през 1905 г., той се присъединява към либералнаКонституционно-демократическа конституционнапартия Демократическата партия(кадети). Една година по-късно тойпартията печели изборите за РускатаПървата Първаруска "Дума"дума и е издигнат зана министерскаминистерски позицияпост. Той става председателПредседател на ВсеРускияВсеруския съюз на Земствос през (1914 г). Година по-късно тойe става лидер на Съюза на Земствос, както и като член на Земгор. -Организациите Съвместнияучастват комитетв наподпомагането Съюзаи на Земствос и Съюзалекуването на градовете, коиторанените подпомагатруски с военна сила и са склонни да приемат и лекуват раненитевойници по време на [[Първа световна война|Първата световна война]].
 
По време на [[Февруарска революция (1917)|Февруарската революция в Русия]] е назначен от абдикиралия император [[Николай II]] за министър-председател на [[Временно руско правителство|Временото правителство]]. Не успява да събере достатъчно подкрепа и подава оставка през юли 1917 г. в полза на министъра на правосъдието [[Александър Керенски]]. Арестуван и след освобождаване емигрера във Франция, където прекарва остатъка от живота си. Пише автобиографията си озаглавена „Воспоминания“, а Тихон Полнер издава негова биография „Жизненный путь князя Георгія Евгеніевича Львова. Личность. Взгляды. Условія дѣятельности“ (1932). Умира в Париж и е пограбан в гробището Сен-Женевиев де-Боис.
== Ранни години ==
 
Направен еНегов паметник на князе Лвовизграден в Алексин, както и малка изложба за живота му в градския музей. В Поповка има и друг паметник срещу местната църква и плакат на стената на местнотооснованото училище,от коетонего тойместно основава. Той е погребан в гробище Сен-Женевиев де-Боис във Францияучилище.
Княз Лвов е роден в Дрезден. Семейството му се премества в Поповка-район Алексин, близо до Тула ​​от Германия, скоро след раждането му. Той е завършва Московския университет с диплома по право, след това работи в държавната служба до 1893г . По време на Руско-Японската война през 1905 г., той се присъединява към либерална конституционна Демократическата партия. Една година по-късно той печели изборите за Руската Първа "Дума" и е издигнат за министерска позиция. Той става председател на ВсеРуския съюз на Земствос през 1914 г. Година по-късно той става лидер на Съюза на Земствос, както и като член на Земгор - Съвместния комитет на Съюза на Земствос и Съюза на градовете, които подпомагат с военна сила и са склонни да приемат и лекуват ранените по време на Първата световна война.
 
{{СОРТКАТ:Лвов, Георги}}
== Късни години ==
[[Категория:Министър-председатели на Русия]]
 
[[ru:]]
По време на първата руска революция и абдикацията на Николай II, император на Русия, Лвов е начело на временното правителство, като е официално назначен от Николай II, именно това е и последното действие на императора в ролята му на такъв. Не успявайки да събере достатъчно подкрепа, той подава оставка през юли 1917 г. в полза на министъра на правосъдието, Александър Керенски. Лвов е арестуван, когато болшевиките набират сила и завземат властта по-късно същата година. Той избягва и се установява в Париж, където прекарва остатъка от живота си.
 
== Спомени за Лвов ==
Направен е паметник на княз Лвов в Алексин, както и малка изложба за живота му в градския музей. В Поповка има и друг паметник срещу местната църква и плакат на стената на местното училище, което той основава. Той е погребан в гробище Сен-Женевиев де-Боис във Франция.
 
== Допълнителна информация ==
 
Лвов пише автобиография "Воспоминания" ("Спомени"), докато е в изгнание, а Тихон Полнер пише негова биография през 1932 г. озаглавена "Жизненный путь князя Георгія Евгеніевича Львова. Личность. Взгляды. Условія дѣятельности"-(" Животът на княз Георги Евгениевич Лвов. Личност. Възгледи и Работа. "). Нито едната книга не е била преведена, но и двете са били препечатани и все още са на разположение на руски език.