Разлика между версии на „Захарий Стоянов“

м
редакция без резюме
(правописна грешка)
м
{{Биография инфо
| име=Захарий Стоянов
| портрет= Zahariy Stoyanov - Dimitar Karastoyanov Foto.jpg
| px= 250
| описание=български революционер и писател
| роден-дата=[[1850]]
| роден-място=[[Медвен]],[[Османска империя]]
| починал-дата=[[2 септември]] [[1889]]
| починал-място=[[Париж]], [[Франция]]
| още=
== Биография ==
[[Файл:Bulgarian Secret Central Committee Plovdiv 1885.jpg|ляво|мини|250п|Дейци на БРТЦК, Пловдив, лятото на 1885 г. Седнали, отляво надясно: [[Антон Мумджиев]], [[Тодор Гатев]], [[Продан Тишков]], Захарий Стоянов, [[Иван Андонов (революционер)|Иван Андонов]], [[Иван Арабаджията]], неизвестен. Втори ред седнали, отляво надясно: [[Иван Стоянович]] и [[Ангел Чолаков]]. Прави, отляво надясно: [[Недялка Шилева]], [[Спиро Костов]], [[Димитър Ризов]], [[Петър Зографски]], [[Коста Паница]], [[Спас Турчев]].]]
Захари Стоянов е роден в семейството на овчаря Стоян Далакчиев в село [[Медвен]], [[Сливен]]ско. Истинското му име е '''Джендо Стоянов Джедев'''. Учи в църковното (след 1860 взаимно и класно) училище в родното си село (1856–1862). След това е овчар в село Инджекьой (днес [[Тополи (село)|Тополи]]), Варненска област и в село [[Подвис (Бургаска област)|Подвис]], Бургаска област (1866–1870). Докато чиракува за шивач в [[Русе]] (1871–1872) се включва в [[Русенски революционен комитет|Русенския революционен комитет]]. Чиновник ([[маневрист]]) в [[Барон Хирш|Баронхиршовата]] железница на гара Търново-Сеймен ([[Симеоновград]], 1873).
 
Захарий Стоянов участва в [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание]] (1875). Той е един от ръководителите на IV Пловдивски революционен окръг по време на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] (1876). След разгрома на въстанието, заедно с [[Георги Бенковски]] и отец Кирил и Стефо Далматинецът прехвърлят билото на [[Стара планина]], но са предадени и попадат на засада в Тетевенския Балкан. При засадата [[Бенковски]] и отец Кирил са убити, Стефо Далматинецът е заловен, а самият Захарий Стоянов успява да избяга. След неколкодневно скитане из Стара планина е заловен край с. Терзийското, близо до [[Троян]]. След няколко месеца, прекарани в Троянския, Ловешкия, Севлиевския, Търновския, Еленския, Сливенския и Новозагорския затвори, се озовава в [[Пловдив]], а по-късно принудително е изпратен в Медвен. Нелегално отива в освободеното [[Търново]] (1877).
 
След 1878 г. Захарий Стоянов е член на окръжния съд в Търново (1880), секретар на Апелационния съд и съдебен следовател в окръжния съд в Русе (1881), служител в Дирекцията на правосъдието на [[Източна Румелия]] (1882–1885). Той оглавява [[Български таен централен революционен комитет|Българския таен централен революционен комитет]], който организира съединението на Източна Румелия с [[Княжество България]] (1885). От 1886 живее в [[София]], където се включва активно в дейността на Народнолибералната партия. Той е народен представител в [[Народно събрание|Народното събрание]] (1886), подпредседател (1887) и председател на парламента (1888–1889).
 
На 2 август 1889 г. по случай двегодишнината от встъпването на престола на княз [[Фердинанд I]], Захари Стоянов е удостоен с Княжеския орден „[[Свети Александър (орден)|Св. Александър]]“ I<sup>-ва</sup> степен.<ref>Ташев, 1984</ref>
 
[[Image:Zahari-Stoyanov-monument.jpg|мини|Бюст-паметник на Захари Стоянов в [[Борисова градина|Борисовата градина]] в София.]]
Основната творческа дейност на Захарий Стоянов е свързана с мемоарно-биографичните произведения. Като мемоарист, биограф и белетрист той се движи в тематичната територия на близкото революционно минало — неговото пресъздаване и преосмислянето му в съотношение със съвременните критерии за национални нравствени ценности. Това определя идейния патос както на ''„[[Записки по българските въстания]]“'', така и на ''„Васил Левски (Дяконът). Черти из живота му“'', ''„Христо Ботйов. Опит за биография“'', ''„Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитър и Стефан Караджата. 1867-1868“''. Основният му замисъл е да се опишат българските въстания от [[1840-те|40-те]] и [[1850-те|50-те години]] до 1876, да се осветли техният исторически смисъл, героизъм и величие, да се посочат техните задължаващи традиции. Биографиите на [[Васил Левски]] и Христо Ботев, книгата за [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]], писани паралелно със ''„Записките...“'' и в пряка идейно-тематична връзка с тях, разширяват, допълват, обогатяват образно-емоционално темата за българските революционни борби и за ярките личности в тях. Най-значителното произведение на Захарий Стоянов е ''„Записки по българските въстания. Разказ на очевидци. 1870-1876“'' — плод на дългогодишно осмисляне, равносметка на собствения жизнен път, събиране на факти, документи, спомени и разкази на очевидци и участници в събитията, на тяхното пресяване и композиране в единно цяло.
 
Псевдоними: Аз, Барон Лулчо, Барон фон Тиквеш, Барон фон Цървуланко, Стар Комита, Стоян овчарят.
* Чардафон Велики. 1887
* Христо Ботйов. Опит за биография. 1888
* Априлското въстание. Из „Записки по българските въстания“.; 1942,
* Неиздадени съчинения. Увод. ред., бел. от А. Емануилов. 1943
* Съчинения. В 3 т. Ред. Ал. Бурмов и др. 1965–1966 (1983)
* Непознати страници. Материали от личния архив на писателя. Съст., бел. Й. Палежев, 1981
* Социализмът в България - чужди и горчиви ягоди
 
== Други ==
Името на Захарий Стоянов носи морският нос „[[Захари (нос)|Захари]]“ на остров Робърт, Южни Шетлъндски острови, [[Антарктика]].<ref>[http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=134763 SCAR Composite Gazetteer of Antarctica]: Zahari Point.</ref>
 
== Външни препратки ==