Разлика между версии на „Ухо“

5 байта изтрити ,  преди 8 години
м
Премахната редакция 4650089 на 193.192.57.81 (б.); форматиране: 9x интервали, 8x дълго тире (ползвайки [[User:Cameltrade...
м (Премахната редакция 4650089 на 193.192.57.81 (б.); форматиране: 9x интервали, 8x дълго тире (ползвайки [[User:Cameltrade...)
[[Image:Ear.jpg|дясно|мини|200п|Ляво човешко ухо]]
[[Image:Chinchilla-ear.JPG|дясно|мини|Ухо на чинчила]]
'''Ухото''' (на [[лaтинскилатински]] ''auris'') е чифтен [[Сетиво|сетивен]] [[Орган (анатомия)|орган]], част от [[слухова система|слуховата система]], с който се долавят [[звук|звуци]]. Ухото при всички [[гръбначни животни]] — от риби до хора — демонстрира много сходно устройство с вариации по отношение на [[разред (биология)|разредите]] и [[род (биология)|родовете]]. Част от органа освен за [[слух|възприемане на звуците]], играе и основна роля в чувството за [[равновесие]] на организма и правилната стойка на тялото. Поради тази причина често се нарича и слухово-равновесен орган.S nego `uvame
 
С думата ухо се обозначава както целия орган, така и само видимата част от него, характерна основно за бозайниците. Външната част на ухото се нарича ''ушна мида''. При повечето животни, ушите представляват симетрично разположени окосвени подвижни, крепнали или изправени израстъци на главата от мека [[тъкан (биология)|тъкан]] и [[хрущял]].
=== Костна основа ===
{{основна|Слепоочна кост}}
Слепоочната кост (''os tempoale'') е тази, в която е поместено средното и вътрешното ухо и част от външния слухов канал. Съставена е от три части - люспа (''pars squamosa''), барабанна (''pars tympanica'') и камениста част (''pars petrosa'').
 
В люспата се образува барабантата изрезка (''inc. tympanica''), в която се помества външния слухов ход (''meatus acusticus externus''). При различните видове животни и човека изрезката е с различна дълбочина.
 
Барабанната част е разположена вентрално на люспата и се състои от външен слухов ход, барабанен мехур и барабанна празнина. Външният слухов ход представлява широк костен канал с различна дължина. На него се закрепва барабанната ципа (тъпанчето). По произход представлява остатък от висцералната хрилна дъга. В барабанният мехур води каналът на Евстахиевата тръба и отвори за нервни ходове.
 
В каменистата част е разположено вътрешното ухо, в чието образуване участва и костния лабиринт, наречен охлюв. Латерално се свързва с барабанната кухина.
Външното ухо е видимата част от ухото. То включва ушна мида, ушен канал, граничната част със средното ухо се нарича тъпанче. Ушната мида е изградена от няколко хрущяла покрити с [[кожа]] и космена покривка. Хрущялите са свързани с [[череп]]а на [[глава]]та посредством [[мускул]]и. Те помагат за движението на ушната мида. Тя е характерна само за [[бозайници]]те. Функцията, която изпълнява е да улавя звуците и да ги насочва към вътрешното ухо. Някои животни са развили добър слух като големината и формата на ушната мида благоприятства за това. Слуховият канал отвежда звука към останалата част на ухото.
 
Ушната раковина (''auricula'') е най-изпъкналата част на външното ухо, която е образувана основно от еластичен хрущял. Различават се вътрешна и външна повърхност и ръб на ухото. На гърба на ухото кожата е хлабаво свързана с хрущяла и затова е подвижна. При бозайниците е покрита и с гъста космена покривка. На вътрешната повърхност кожата е тънка, покрита с редки косми и плътно срастнала с хрущяла. В зависимост от вида, а при домашните животни и от породата аурикулата има различна големина и форма. Различно е и нейното разположение - може да е изправена или да виси надолу. При повечето [[Хищници|хищни бозайници]] вентрално на задния ръб на раковината се образува кожна торбичка (''saccus cutaneus marginalis''). Хрущялът на аурикулата е образуван от хрущялна плочка наречена ''tragus'' и дълъг листовиден хрущял ''antitragus''. Двата хрущяла са разделени от изрезка, ''incisura intertragica''.
 
Ушният канал е с различна дължина и разположение. Между ушната раковина и външният костен канал се намира пръстеновиден хрущял (''cartilago meatus acustici''). Вътрешната част от канала има костна основа образувана от слепоочната кост. Накрая завършва с тъпанчето. Първата част на канала се нарича ушна, а втората - барабанна.
 
Мускулите на ушната раковина биват аддуктори, абдуктори, повдигачи, ротатори и свалячи. При повечето видове кръвоснабдяването на външното ухо се осъществява от ''a.'' и ''v. auricularis caudalis''. Лимфните съдове образуват външна и вътрешна мрежа на съответната страна на ухото. Инервацията се осъществява от клонове на ''plexus retroauricularis'' и ''plexus auricularis rostralis''.
=== Вътрешно ухо ===
[[Картинка:Oreille Interne.png|мини|350п|Вътрешно ухо:'''''1''''' - охлюв, '''''2''''' - sacculus, '''''3''''' - utriculus, '''''4''''' - долно ампулно разширение, '''''5''''' - външно ампулно разширение, '''''6''''' - горно ампулно разширение, '''''7''''' - ducutus endolymphaticus]]
Вътрешното ухо се състои от ципест и костен лабиринт. Лабиринтът от своя страна има две части - две торбички с три полуокръжни канала, представляващи органът на равновесието и охлюв, който представлява същинския орган на слуха. Чувствителните клетки на слуховия орган се намират в спиралния орган (охлюв), а на органа на равновесието в петната (''maculae utriculi et maculae sacculi'') и гребенчетата (''cristae ampullares''). Торбичките на двата полуокръжни канала образуват ципестата част на лабиринта. Той представлява предверието и изпълнява ролята на вестибуларен апарат. Предверието е свързано с охлюва с единно ципесто образувание, което преминава в костния лабиринт. Двете торбички на предверието се наричат съответно ''utriculus'' и ''sacculus''. Връзката помежду им се нарича ''aqueductus vestibuli''. Трите полуокръжни канала на първото мехурче (''utriculus'') започват с разширения, наречени ''ampullae''. Второто мехурче (''sacculus'') преминава към ципестата част на охлюва посредством канал (''canalis reuniens''). Стените на мехурчетата са покрити с еднослоен плосък епител, а проприята им е богата на съдове. И торбичките с каналът и ципестата част на охлюва не се свързват навсякъде плътно с костната основа. Тези места са заети от пространство изпълнено със съединителнотъканни гредички, излизащи от ендооста и срастващи се със стените на торбичките и каналите. Пространствата и гредичките са покрити от ендотелни клетки, а кухините съдържат [[лимфа]].
 
В утрикулуса и сакулуса на вътрешното ухо завършва рамо на ''n. acusticus'', наречено ''ramus vestibularis''. На мястото, където завършва се наблюдава бяло петно, което се нарича ''macula statica''. Освен че представляват местата на възприемане на положението на [[глава]]та, петната възприемат и колебанията във [[вибрация|вибрациите]]. В началото на разширенията на полуокръжните канали се виждат полулунни издатини, наречени гребенчета (''cristae ampullares et cristae staticae''). На тези места навлизат нервните влакна, които постепенно загубват [[миелин]]овата си обвивка и продължават до специализирани епителни клетки, наречени космести и конецовидни. Крайната част на всяка от тези клетки достига до вътрешната част на ампулните разширения. Конецовидните клетки са опорни, а косместите са рецепторни. Повърхността на епитела е покрита от тънка пихтиеста и влакнеста мембрана. Тя се нарича отолитна мембрана и в нея са включени [[калций|калциеви кристали]], наречени отолити. Отолитната мембрана се поддържа от косъмчетата на рецепторните клетки. Част от косъмчетата навлизат в мембраната и заедно с отолитите се разместват при движение на главата.
Органът на слуха е съставен от костна и ципеста част. Той се нарича охлюв поради факта, че представлява спирално навит канал, наподобяващ на черупката на [[охлюв]]. При [[човек]]а охлювът е навит около 2,5 пъти (с дължина около 35 mm), при [[свиня]]та 4 пъти, при [[говедо]]то 3,5 пъти, а при [[овца]]та, [[коза]]та и [[кон]]я около 2,25 пъти. При напречен срез каналът има триъгълна форма, чиято костна основа го разделя с хоризонтална стена (''lamina spiralis'') на горна (''scala vestibuli'') и долна (''scala tympani'') част. Спиралната ламела е костна и лежи по оста му. Ламелата не достига до противоположния край на канала, поради което двете му части се свързват помежду си. Двете отделения на костния лабиринт са покрити с ендоост, постлан с ендотелни клетки. Кухините на костния лабиринт са изпълнени с екзолимфа и са свързани с екзолимфните пространства на предверието. Ципестия охлюв представлява спирално завито, сляпо завършващо мехче, което е изпълнено с ендолимфа. Назад то преминава в ципестата обвивка на полуокръжните канали, а в срещуположна посока навлиза в костната основа на охлюва. Долната стена на ципестия охлюв се разделя на две части. Тя представлява тимпанната част на слуховия орган и е най-сложната по структура част. Тя лежи на барабанната стълбичка и върху нея се намира спиралния кортиев оран. Подлежащата съединителна тъкан съдържа кръвоносни съдове, които изпъкват към кухината на охлюва. Тук навлиза и n. cochlearis. Съдовете се разполагат и в самия епителен слой. Строежът на епитела на латералната стена на охлюва и специфичната и васкуолизация са причината на това място да се секретира ендолимфата на охлюва, която съдържа белтъци, соли и слуз.
 
Кортиевият орган се разполага върху базалната мембрана, която се прикрепва към спиралната костна пластинка. Той представлява диференциация на епитела на основата на тимпанната стена на ''ductus cochlearis''. Епителът на слуховия орган е представен от две части. Първата част е латералната и лежи върху базалната мембрана. Образува тунела на кортиевия орган и носи слуховите рецепторни клетки. Другата част е медиалната и представлява покривалото на кортиевия орган. Базалната мембрана на канала се състои от влакнест слой, който дава основата и. Влакната са изпънати и се наричат слухови струни. При човека броят им достига до 24 хиляди. Външната стена на базалната мембрана представлява продължение на ендооста, а отвътре е покрита от кортиевия орган. Кортиевият орган е изграден от космести и опорни клетки. Подобно на органа на равновесието косместите клетки са рецепторните. Биват вътрешни и външни. Вътрешните са с бутилковидна форма като на крайния си полюс имат 30-60 неподвижни косъмчета. Външните цилиндрични клетки имат цилиндрична форма като на полюса им излизат слухови косъмчета наречени стереоцилии. Повърхностните космести клетки са по-чувствителни към звукове с голяма интензивност. Високите звуци дразнят само косместите клетки разположени в долните извивки на охлюва, а ниските - само клетките от върха на охлюва и част от клетките на долните извивки. Опорните клетки се разполагат непосредствено до базалната мембрана. Те са четири вида и се различават по форма и големина.
 
=== Проводящ път и мозъчен център ===
Нервните нишки, които идват от рецепторите на кортиевия орган, пристигат в ''ganglion spiralis'' на охлюва. Еферентните нишки на този ганглий се събират и образуват ''n. coclearis''. Този нерв и ''n. vestibularis'' са двата клона на ''n. acusticus''. Кохлеарният нерв преминава към [[продълговат мозък|продълговатия мозък]] в ''nuclei cochlearis''. Кохлеарните ядра образуват т.нар. кохлеарен комплекс. В него намират проекция различните части на кортиевия орган. Връхната част на охлюва се свързва с вентралната част на комплекса, а основната с дорзалната му част. Възходящия път от комплекса, към който се присъединяват и влакна от трапецовидното тяло, достига до междинната станция на ''oliva superior''. Нейните аксони се насочват към ''lemniscus lateralis''. Тук една част от влакната на слуховия път се свързва със задните хълмове на четирихълмието. Друга част от тях се свързва с латералния сноп на „ивицата на Рейл“. Влакната им се прекъсват в ''corpora quadrigemina'' или вътрешното коленчато тяло.
 
Низходящите пътища минават почти по същия път, но в обратна посока - от слуховата кора към медиалното коленчато тяло, четирихълмието, връхната олива и накрая кохлеарния комплекс. В кората на главния мозък слуховата зона, свързана с комуникативната функция при животните е по-различна от морфологичния субстрат осъществяващ абстрактното мислене чрез способността към второсигнална комуникация.
 
== Физиология на слуховия анализатор ==
{{основна|Сетивна система|Слух}}
Постъпващата информация от слуховия анализатор заема второ място след [[зрение]]то по значение в анализа, който извършват сетивата. Ухото е типичен дистантен анализатор. Периодичните колебания на звуковите вълни се улавят от ухото. В него те се трансформират от механична енергия в нервни импулси, които субективно се възприемат като слухово усещане.
 
=== Свойства на звука ===
 
=== Функция на вътрешното ухо ===
Във вътрешното ухо се намират [[рецептор]]и на два анализатора - слухов и равновесен. Спираловидните извивки на охлюва имат защитно значение като предпазват фините съоръжения на рецепторния апарат. Йонният състав на перилимфата и ендолимфата е близък до този на [[кръвна плазма|кръвната плазма]]. В перилимфата има превъзходство на [[йон]]ите на [[натрий|натрия]]. В ендолимфата съотношението е в полза на йоните на [[калий|калия]]. Те надвишават около 1000 пъти количеството на натриевите йони. Това неравномерно разпределение на двата вида йони води до възникването на поляризирана структура. Тази особеност е от съществено значение за формиране на биоелектричните явления в кортиевия орган.
 
=== Механизъм на превръщане на звука в нервен импулс ===
 
=== Адаптация ===
[[Адаптация]]та на звуковия анализатор се изразява в понижение на слуховата чувствителност след интензивни и продължителни дразнения. Тя е свързана с рецепторните прибори и е бърз процес. [[Умора]]та е по-бавен процес, който се извършва на ниво центрове в мозъка. Възстановяването при адаптацията става бързо, в рамките на милисекунди, докато при умората е значително по-забавено. В адаптацията участват и някои мускули в средното ухо, които чрез т.нар. [[акустичен рефлекс]] неутрализират действието на извънредно силни дразнители. Този рефлекс е с обратна връзка, тъй като мускулните вретена осъществяват проприорецептивен контрол. В адаптационния процес може да се включат и тактилни дразнения на лицевата област, дъвкателната мускулатура и други.
 
=== Слухова ориентация ===
Като слухово-равновесен орган ухото се залага от три източника. Това са първата хрилна бразда (ектодермално образувание), първата хрилна торбичка (ентодермално образувание) и околния [[мезенхим]].
* Външното ухо се образува, чрез врастване и задълбочаване на заложбата на първата хрилна бразда. Образува се външния слухов канал. Ектодермалните клетки дават [[епител]]ната му покривка, а мезенхима образува [[съединителна тъкан|съединителнотъканната]] основа. Около външния отвор на канала се образува разрастване на мезенхима и оформяне на заложбата на ушната раковина.
* Евстахиевата тръба се развива от заложбата на първата хрилна торбичка, растяща точно срещу заложбата на външния слухов канал. Там където се срещат двете заложби се образува екто-ендодермална мембрана - бъдещата заложба на тъпанчето.
* Вътрешното ухо се получава като от най-дълбоко лежащата част на външния слухов канал се отделя ектодермална плочка. Тя се отделя напълно от него и потъва в околния мезенхим. Заедно с него образува ектодермално-мезенхимно мехурче. От него се образуват кожният и костният лабиринт на вътрешното ухо.
* Слуховите костички се образуват от мезенхима зад заложбата на тъпанчето.