Петко Стайнов (юрист): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 26:
Проф. Стайнов минава на дипломатическа служба след преврата на [[19 май]] [[1934]] г. За кратко е посланик на България в [[Белгия]] ([[1934]]) и [[Франция]] ([[1934]]-[[1935]]). През 1935 г. напуска поста след като е свалено правителството. Минава в опозиция на царския режим. През целия период на съществуването му чак до [[9 септември]] [[1944]] г. критикува политиката му. През [[1943]] г. се обявява против депортацията на българските евреи и влиза в ОФ. Става съюзник на комунистите.
След [[Деветосептемврийски преврат | Деветосептемврийския преврат]] през [[1944]] Петко Стайнов се включва в правителството като [[министър на външните работи и изповеданията]]. Той участва в преговорите по сключване на т. нар. [[Московско примирие]] със [[Съединени американски щати | Съединените щати]], [[Великобритания]] и [[Съюз на съветските социалистически републики | Съветския съюз]], както и в преговорите за включване на България в [[Югославия | Югославската федерация]].
На [[15 март]] [[1946]] г. лично съветският външен министър [[Вячеслав Молотов | В. Молотов]] настоява да бъде уволнен. На [[31 март]] [[1946]] г. подава оставка. Формалният предлог е, че му назначават заместници без да го питат. Истинската причина е, че става неудобен с независимото си поведение на Москва. Опитва се доколкто е възможно под властта на комунистите със смелост и такт да отстоява българските икономически интереси в отношенията със СССР. Не приема съветския диктат в тези отношения, опитите за заграбване от СССР на българска дъжавна собственост в обеднялата след войната България и въобще грабежа на българското стопанство от съветската окупационна власт. През пролетта на 1945 г. се обявява против съветското искане за връщане в СССР на изселилите се по време на войната таврически българи.
| |||