Роден е в 1847 година в гевгелийското село [[Мачуково]], тогава в Османската империя, днес Евзони, Гърция. Учи в родното си село и в гръцки училища в [[Енидже Вардар]] и [[Солун]]. Ръкоположен е за [[йеродякон]] в [[Зографски манастир|Зографския манастир]]. Манастирската управа го изпраща да учи в Духовната семинария в [[Москва]], но там Вениамин постъпва в Историко-
филологическия факултет на [[Московски университет|Московския университет]]. През 1866 година се среща в [[Одеса]] с [[Георги Раковски]]. Не успява да завърши поради болест и се връща в Мачуково. В периода 1869—18701869—1871 е един от първите български учители в Солун.<ref>[http://ia700305.us.archive.org/20/items/lichnidielaispo00salggoog/lichnidielaispo00salggoog.pdf Салгънджиев, С. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда. Пловдив, 1906, с. 35 сл.]
</ref>
През 18701871 година след учредяването на [[Българска екзархия|Екзархията]] Мачуковски заминава за [[Цариград]] и става директор на вестник „[[Източно време]]”. В 1872 година като учител в [[Кукуш]] се включва за кратко в [[Униатско движение|Униатското движение]].<ref>Чавдар Маринов "За лъжите на македонизма и митовете на българщината в Македония”, сп. Критика и хуманизъм, бр. 12/2001 г.</ref> Тогава решава да издаде „''Граматика на българския език според македонското наречие''“, но поради отрицателната реакция на българската преса се отказва от тази си идея. В тази връзка [[Блаже Конески]] го сочи като едни от основоположниците на македонския книжовен език. През 1875 година е учител в [[Гумендже]]. Кореспондира си със [[Стефан Веркович]]. В 1877 година редактира вестник „[[Цариград (вестник)|Цариград]]”. По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] е заточен на [[Родос]], като потенциален руски шпионин. След войната се връща тежко болен и през същата 1878 година умира.<ref>Алманах Македония, София, 1930, стр. 105.</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_pok_lichni_imena.htm#m За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Кузман Шапкарев, Показалец на личните имена.]</ref>
