Битка при Хераклея: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Инфокутия военен конфликт
| име = Битка при Хераклея
|конфликт=[[Пирова война]]
Ред 18:
{{Кампания|
име=[[Пирова война]]
|битки=
}}
'''Битката при Хераклея''' (Heraclea; [[гръцки]]: Ἡράκλεια) се провежда през [[юли]] [[280 пр.н.е.]] при [[Хераклея (Лукания)|Хераклея]] в [[Лукания]] ([[Базиликата]]), между [[римляни]]те с командир [[консул]] [[Публий Валерий Левин]] и съюзените [[гърци]] от [[Епир]] и градовете [[Таранто|Тарентум]], [[Турии]], [[Метапонтум]], [[Хераклеа]] в [[Магна Греция]], Южна [[Италия]] под ръководството на [[Пир (Епир)|Пир]], царя на Епир. Битката завършва с победа на гърците („[[Пирова победа]]“).
==Предистория==
Ред 28:
Втората фракция в Тарентум са аристократите, които нямат нищо против да се предадат на Рим, ако това ще върне властта на тяхната фракция. Аристократите обаче не могат да изразят това мнение директно, тъй като ще загубят популярността си сред населението. През есента на 282 пр.н.е. в Тарентум празнуват празниците на бог [[Дионис]]; тъй като градския театър се намира срещу [[море]]то, те виждат десет римски кораба навлизащи в [[Тарентски залив|Тарентския залив]]{{#tag:ref|Според Kęciek, аристократите на Тарентум поискали римските командири Публий Корнелий и Луций Валерий да арестуват и екзекутират демократите и техните последователи, което щяло да позволи на аристократите да се предадат.|group=!}} и по-специално римски [[трирема|триреми]] водени от [[Публий Корнелий Долабела (консул 283 пр.н.е.)|Корнелий Долабела]] натоварени с войници и провизии за римския гарнизон в Турии (гарнизон натоварен със шпионски функции според [[Апиан]] <ref name="Апи"/>). Гражданите се разгневили, защото римляните са подписали споразумение да не плават в залива на Тарентум и приготвили [[флот]]а си за да атакуват римляните. Няколко от римските кораби са потопени и един бил пленен.<ref name="Апи"/> Римския историк [[Дион Касий]] дава друга версия за инцидента: според тази версия [[Луций Валерий Флак (консул 261 пр.н.е.)|Луций Валерий]] е пратеник от Рим и се приближил към града, в Тарентум пияни от оргиите, помислили че това е римско нападение и изпратили флота си да потопи римляните.<ref>Дион касий, ''Римска история'', книга XI</ref> След това армията и флота на Тарентум се отправят към Турии и помагат на тамошните демократи да изпратят в заточение аристократите, които били съюзници на Рим. Римския гарнизон, който е базиран в Турии е изгонен от града.<ref name="Апи"/>
Римляните изпращат [[дипломат]]ическа мисия за да изгладят проблема и да си вземат обратно пленени техни хора. Римляните са посрещнати с подигравки и смях, дори пияница напикал [[тога]]та на водача на мисията<ref>[[Ливий]] (книга XI), ''the Periochae''. "''Като потвърждавам, че посланиците са били унижавани''”</ref>, след което водача казал: "''Смейте се, смейте се, вашата кръв ще измие дрехите ми''".<ref>Еуджин Талбот (1875). ([http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k39967h/f74.table страница 67]), ''Римска история'' (на френски)</ref>. Апиан дава по-неутрален вариант на срещата: римляните поискали освобождаването на затворници, връщането на гражданите на Турии които били изгонени и обезщетение за причинените вреди. Те също така поискали предаването на извършителите на престъпленията. Римските претенции заедно с културния шок — например римските посланици говорили зле гръцки, а тогите им разсмивали жителите, които наблюдавали преговорите, причинили отхвърляне на исканията.<ref name="Апи"> [[Апиан]].(Книга XI), ''История на Рим, самнитски войни''.</ref> На римляните не им остава друго освен да обявят война на Тарентум. В Тарентум са наясно, че имат малки шансове за победа срещу [[Рим]], затова решават да повикат на помощ [[Пир (Епир)|Пир]], царят на [[Епир]].
През 281 пр.н.е. римски легиони под командването на [[Луций Емилий Барбула]] навлизат в Тарентум и го разграбват. След това в съюз със самнити и [[месапи]], Тарентум губи битка от римляните. След битката [[гърци]]те изпращат водача на аристократите Агис (Agis) да поиска примирие и да почне преговори с римляните. Преговрите са развалени от гърците през пролетта на 280 пр.н.е., когато 3,000 войника от [[Епир]] под командването на Милон (Milon) навлизат в града. Римският консул Барбула е принуден да отстъпи, понасяйки загуби от атаки на гръцките кораби.
Ред 35:
==Подготовка==
[[Image:Comic History of Rome Table 05 Pyrrhus arrives in Italy with his Troupe.jpg|thumb|340px|Пир пристига в Италия с войската си.]]
Преди да напусне Епир, Пир сключва съюз и заема войници и пари от претендента за македонския трон [[Птолемей Керавън]]. Дългогодишния му приятел и съюзник [[Птолемей II]] владетел на [[Елинистически Египет]] му обещал да изпрати 9,000 войника и 50 [[Боен слон|бойни слона]]. Пир е взел конници от [[Тесалия]] и [[Стрелец|стрелци]] от [[Родос]] — понеже техният владетел искал да избегне война с Епир. През пролетта на 280 пр.н.е. Пир пристига без загуби в Италия.
Line 41 ⟶ 40:
След като разбират, че Пир е пристигнал в Италия, римляните мобилизират осем легиона с помощните войски общо 80,000 човека. Те се разделят на четири армии:
*
*
*
*
Публий Левин решава да превземе [[Хераклея (Лукания)|Хераклея]] град, който е основан от [[Таранто|тарентини]]. Левин имал намерение по този начин да отреже Пир от гръцките колонии в [[Калабрия]] и да се избегне техен бунт срещу Рим.
==Армиите==
Това е вероятният ред на силите в битката при Хераклея.{{#tag:ref|Jonas, Jeff, [http://www.ancientbattles.com/WAB_Successors/EpiroteScenario1.htm “The Initial Clash: Republican Rome vs. Pyrrhus of Epirus”], AncientBattles.com, January 20, 2007. Retrieved on July 24, 2009.|group=!}}
Line 72 ⟶ 70:
* 3,000 [[хипаспист]]и (щитоносци) под командването на Милон
* 20,000 [[Македонска фаланга|фаланга]], [[Епир|епирци]] плюс 5,000 македонци дадени от Птолемей
* 6,000 тарентини [[хоплит]]и
* 4,000 кавалерия, включително [[Тесалия|тесалийци]].
* 2.000 стрелци
* 500 [[прашка
* 20 бойни слона, носещи кули с бойци
Line 83 ⟶ 81:
==Битка==
Пир не тръгва веднага срещу римската армия, а изчаква пристигането на съюзническите подкрепления. Когато разбира, че подкрепления няма да дойдат той решава да се изправи срещу римляните в равнината между [[Пандозия]] и Хераклея, близо до река Сирис (Siris).{{#tag:ref|Според [[Плутарх]], лагера на Пир е разположен в равнината между Пандозия и Хераклея, с лице към река Сирис. [[Тит Ливий]] и [[Плиний Стари]] посочват, че лагера на Епир се намира до град Хераклея – на около 11 км. от Бяло Море и на 6,5 км от Хераклея и по-конкретно в територията прилежаща към град [[Турси (град)|Турси]] |group=!}} Пир взема позиция там и започва да чака. Преди битката праща дипломат до римския консул, като предлага той да е арбитър в конфликта между Римската република и населението на Южна Италия.<ref>Плутарх (2007 г.). "Том IV: Аристид и Катон, Филопемен & Фламинин, Пир и Марий." Паралелни животописи.</ref> Пир гарантира, че съюзниците му го признават като съдия и изисквал същото и от Рим. Римляните отказват искането му и навлизат в равнината от дясно на р. Сирис, където дигат своя лагер.
Не е известно каква част от войската си Пир е оставил в Тарентум, но той вероятно е имал между 25,000 – 35,000 със себе си в Хераклея.<ref>Теодор Момзен, (2003 г.). "Книга II, глава VII. Първите сражения в Южна Италия. Тайната на Хераклея
[[Дионисий Халикарнаски]] в своята "История на Древен Рим" (книга XIX, 12) и Плутарх в „Живота на Пир” (XVI и XVII), са източниците, които дават повече информация за това как е протекла битката . Събития разказани по-долу, са предимно от тези две творби.
Line 101 ⟶ 98:
==Последици==
След битката подкрепленията от Южна Италия се присъединяват към Пир. Гърците от Региум, които искат да се присъединят към Пир, са изклани от римските войници под Командването на Деций Вибелий (Decius Vibelius), който се провъзгласил за управник на града. Тогава Пир започва поход към [[Етрурия]]. Той превзима много малки градове в [[Кампания]] и силите му разграбват [[Лацио|Лациум]]. Походът му спира в [[Анагни]], на два дни път от Рим, когато среща друга голяма римската армия. Пир се страхува, че няма достатъчно войници за битка, а и знае че Валерий Левин и Емилий Барбула го следват и може да го хванат в капан. Вместо да се бие той се оттегля, а римската армия не го преследва.
Line 107 ⟶ 103:
<div class="references-small">
<references group="!" />
</div>
==
<references />
*Kęciek, Krzysztof, Benewent 275 p.n.e, Bellona, Warsaw, 2001.
*Плутарх (2007 г.). "Том IV: Аристид и Катон, Филопемен & Фламинин, Пир и Марий." Паралелни животописи. Мадрид: издателство Gredos. ISBN 978-84-249-2867-4.
*Тит Ливий (1990 г.). "Том III: Книги VIII-X." Ab Urbe Condita. ISBN 978-84-249-1441-7.
==
* [http://www.vzmakh.ru/parabellum/n15_s2.shtml Битва при Гераклее в военно-историческом журнале «Para bellum»]
| |||