Отваря главното меню

Промени

197 байта изтрити ,  преди 7 години
малки, без пр. за дати и год.
{{Биография инфо |
| име=Аркади Фидлер |
| портрет=Replace this image male bg.png |
| описание=полски писател и пътешественик |
| наставка= |
| роден-дата=[[28 ноември]] [[1894]] |
| роден-място=[[ Познан]] |
| починал-дата=[[ 7 март]] [[1985]] |
| починал-място=[[Пушчиково]], [[Полша]]
}}
 
'''Аркади Фидлер''' (на [[полски]] : ''Arkady Fiedler''- ''Аркади Федлер'') ([[1894]]–[[1985]]1894–1985) изтъкнат [[Полша|полски]] писател и пътешественик, син на известния [[Познан|познански]] издател [[Антони Фидлер]], който оказва силно влияние върху формирането на личността на младия Аркади Фидлер, разбужда в него силна любов към природата, учи го да обича ''„такива неща, към които другите хора се отнасят с равнодушие“'' – спомня си по-късно писателят за баща си.
 
== Биография ==
 
Аркади Фидлер е роден на [[28 ноември]] 1894 г. в [[Познан]]. След завършване на реална гимназия в родния си град, следва философия и естествени науки в [[Ягелонски университет|Ягелонския университет]] в [[Краков]]. Следването му е прекъснато от [[Първа световна война|Първата световна война]]. През [[1918]] и [[1919]] г. участва в полското въстание и влиза в редовете на Полската военна организация. След Първата световна война завършва философския факултет на Ягелонския университет, а след това и [[Берлин|Берлинския]]ския и Познанския университети, където изучава естествознание.
 
Дебютира като поет през [[1917]] г. с цикъла стихотворения ''„Червената светлина на огнището“'' (Czerwone światło ogniska) на страниците на познанското списание ''„Здруй“'' (Zdrój – извор). През [[1926]] г. отпечатва в наследената от баща си печатница своя пътепис: ''„През вировете и праговете на Днестър“'' (Przez wiry i porohy Dniestru). През [[1928]] г. се отправя на първото си голямо пътешествие до Южна [[Бразилия]]. Оттам донася богати зоологически и ботанически сбирки, които предоставя безвъзмездно на Природонаучния музей и други научни учреждения в Познан, а не по-малко богатите си впечатления описва в книгите си ''„Бичос, моите бразилски приятели“'' и ''„Сред индианците короадос“'' (Wśród Indian Koroadów).
 
През [[1933]] осъществява своята най-голяма мечта – заминава за [[Амазония]], в най-буйната тропическа джунгла. От това пътуване се ражда книгата ''„Риби пеят в Укаяли“'' (Ryby śpiewają w Ukajali), която носи голяма популярност на автора си и признание сред читателите. През [[1936]] г. издава ''„Канада, ухаеща на смола“'' (Kanada pachnąca żywicą). През същата година печели литературната награда на град Познан и Сребърния лавров венец на Полската литературна академия.
 
Избухването на [[Втора световна война|Втората световна война]] заварва Аркади на остров [[Таити]]. Напуска приказния остров, като избира съдбата на войника. През [[Франция]] се добира до [[Англия]], където се запознава с полските летци, сражаващи се геройски в битката за [[Великобритания]]. За тях написва известната си книга ''„Дивизион 303“'' (Dywizjon 303) – екземпляри от нея се разпространяват в окупирана Полша и крепят духа на поляците. Плава и на търговски кораби – усилията на полските моряци през войната описва в книгата си ''„Благодаря ти, капитане“'' (Dziękuję ci, kapitanie).
 
През [[1946]] г. се връща в родината си и заживява в [[Пушчиково]] край Познан. Както и преди това, продължава да пътешества много – посещава [[Мексико]], [[Индокитай]], Бразилия, [[Мадагаскар]], неколкократно [[Западна Африка]]. Плод от тези пътешествия са книгите ''„Диви банани“'' (Dzikie banany), ''„Красива, страшна Амазония“'' (Piękna, straszna Amazonia), ''„Мадагаскар, жесток вълшебник“'' (Madagaskar okrutny czarodziej), ''„Срещнах щастливи индианци“'' (Spotkałem szczęśliwych Indian). Написва и юношеските романи ''„Малкият бизон“'' (Mały Bizon), ''„Островът на Робинзон“'' (Wyspa Robinsona), ''„Ориноко“'' (Orinoko) и др., автобиографичните книги ''„Баща ми и дъбовете“'' (Mój ojciec i dęby), ''„Възраст мъжка – победоносна“'' (Wiek męski – zwycięski).
 
През 90-годишния си живот Аркади Фидлер предприема 30 пътешествия. За всяко от тях се подготвя изключително старателно, като проучва карти и атласи, чете книги за страните, за които заминава, кореспондира си с тамошните полски емигранти.
Творчеството му включва 32 книги, издадени на 23 езика в над 10-милионен тираж. Книгите му очароват с живописните си описания, в тях увлекателно, колоритно възпява красотата на природата и доближава до читателя хора от различни раси, като го учи на уважение към другите култури и обичаи.
 
През [[1957]] г. Аркади Фидлер става за втори път лауреат на литературната награда на град Познан, а през [[1978]] г. получава държавна награда I степен. През [[1969]] г. печели най-симпатичното отличие – Ордена на усмивката.
 
През [[1974]] г. писателят, окуражен от читателите си, създава в дома си в Пушчикув, заедно със семейството си, частен музей, в който излага трофеите от своите пътешествия.
 
Аркади Фидлер почива на [[7 март]] 1985 г. В негова чест са наименувани много училища и други институции в Полша.
 
== Пътешествия ==
Аркади Фидлер сам финансира своите пътешествия. Средства за първите пътувания изкарва чрез неуморен труд в наследената от баща си печатница. След големия успех на ''„Риби пеят в Укаяли“'' (1935), за пътешествията си плаща с хонорарите от издателствата. Неговите пътешествия винаги имат ясно определена цел: отначало събира екземпляри от флората и фауната, а по-късно изучава живота на индианците и други народи, събирайки материал за произведенията си.
 
* [[1927]]: ловно пътешествие до Северна [[Норвегия]];
* 1928–[[1929]]1928–1929: зоологическо пътешествие до Южна Бразилия с цел събиране на екземпляри от фауната за зоопарка, природонаучния музей и Университета в Познан;
* 1933–[[1934]]1933–1934: зоологическо пътешествие по Амазонка и в [[Перу]] с цел събиране на екземпляри от фауната за Държавния зоологически музей във [[Варшава]];
* [[1935]]: пътуване до [[Канада]] със същата цел;
* [[1937]]–[[1938]]1937–1938: Мадагаскар;
* [[1939]]: остров Таити (където го заварва войната);
* [[1940]]: Франция, Великобритания (в полската армия);
* [[1942]]–[[1943]]1942–1943: [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Тринидад и Тобаго]], [[Гвиана]], Бразилия;
* [[1945]]: Канада;
* [[1948]]: Мексико;
* [[1952]]–[[1953]]1952–1953: [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], включително [[Грузия]];
* [[1956]]–19571956–1957: Индокитай (Северен [[Виетнам]], [[Лаос]], [[Камбоджа]]);
* [[1959]]–[[1960]]1959–1960: Западна Африка ([[Гвинея]], [[Гана]]);
* [[1961]]: Северозападна Канада;
* [[1963]]–[[1964]]1963–1964: Бразилия, Британска Гвиана;
* [[1965]]–[[1966]]1965–1966: Мадагаскар;
* [[1967]]: Бразилия, главно Амазония;
* [[1968]]: СССР, [[Сибир]];
* 1969: Западна Африка, [[Нигерия]];
* [[1970]]: Перу;
* [[1971]]: Западна Африка;
* [[1972]]: Западна Канада;
* [[1973]]: [[Южна Америка]] – с цел попълване на експонатите на своя музей;
* [[1975]]: Западна Африка – със същата цел;
* [[1975]]: Канада;
* [[1977]]: Западна Африка;
* 1979: Южна Америка: [[Венецуела]], [[Колумбия]], [[Еквадор]], Перу;
* [[1980]]: Канада;
* [[1981]]: Западна Африка;
 
== Литературно творчество ==
=== Списък на книгите по година на първото издание: ===
 
* 1926: ''„През вировете и праговете на Днестър“'' (Przez wiry i porohy Dniestru)
* 1931: ''„Бичос, моите бразилски приятели“'' (Bichos, moi brazylijscy przyjaciele)
* 1932: ''„Сред индианците короадос“'' (Wśród Indian Koroadów)
* 1935: ''„Риби пеят в Укаяли“'' (Ryby śpiewają w Ukajali)
* 1936: ''„Животните от девствения лес“'' (Zwierzęta z lasu dziewiczego)
* 1935: ''„Канада, ухаеща на смола“'' (Kanada pachnąca żywicą)
* 1937: ''„Покоряваме Амазонка“'' (Zdobywamy Amazonkę)
* 1939: ''„Утро в Мадагаскар“'' (Jutro na Madagaskar)
* 1942: ''„Дивизион 303“'' (Dywizjon 303)
* 1944: ''„Благодаря ти, капитане“'' (Dziękuję ci, kapitanie)
* 1946: ''„Ветровитият остров на Беньовски“'' (Żarliwa wyspa Beniowskiego)
* 1946: ''„Веселата птица Дронго“'' (Radosny ptak Drongo)
* 1950: ''„Рио де Оро“'' (Rio de Oro)
* 1952: ''„Малкият бизон“'' (Mały Bizon)
* 1953: ''„Горещо село Амбинанитело“'' (Gorąca wieś Ambinanitelo)
* 1954: ''„Островът на Робинзон“'' (Wyspa Robinsona)
* 1957: ''„Ориноко“'' (Orinoko)
* 1957: ''„Островът на влюбените лемури“'' (Wyspa kochających lemurów)
* 1960: ''„Диви банани“'' (Dzikie banany)
* 1962: ''„Ново приключение: Гвинея“'' (Nowa przygoda: Gwinea)
* 1965: ''„И отново примамлива Канада“'' (I znowu kusząca Kanada)
* 1968: ''„Срещнах щастливи индианци“'' (Spotkałem szczęśliwych Indian)
* 1969: ''„Мадагаскар, жесток вълшебник“'' (Madagaskar, okrutny czarodziej)
* 1971: ''„Красива, страшна Амазония“'' (Piękna, straszna Amazonia)
* 1973: ''„Баща ми и дъбовете“'' (Mój ojciec i dęby)
* 1976: ''„Възраст мъжка – победоносна“'' (Wiek męski – zwycięski)
* 1980: ''„Белият Ягуар“'' (Biały Jaguar)
* 1983: ''„Пеперудите на моя живот“'' (Motyle mego życia)
* 1985: ''„Животните на моя живот“'' (Zwierzęta mego życia)
* 1989: ''„Жените на моята младост“'' (Kobiety mej młodości)
 
=== Заедно с Марек Фидлер: ===
 
* 1982: ''„Индианският Наполеон от Скалистите планини“'' (Indiański Napoleon Gór Skalistych)
* 1984: ''„Племето на индианците алгонкини“'' (Ród Indian Algonkinów)
 
== Външни препратки ==