'''Съгласната''' (или още '''консонанта'''), в [[учленителна фонетика|учленителната фонетика]], е говорен звук, чието учленение се осъществява с пълно или частично затваряне на [[говорен апарат|вокалния тракт]]. Например „п“ се произнася с устните, „т“ — с предната част на езика, „к“ се произнася със средната част на езика, допряна до задното небце, „х“ е с гърлено произношение, „ф“ и „с“ са проходни съгласни и се произнасят при стеснен канал и преминаването на въздух през него, „м“ и „н“ са с носово произношение. Преодоляването на преградата образувана при затварянето на говорния тракт води до произнасяне на звук, състоящ се предимно или само от шум. Съгласните се различават от [[гласна|гласните]] по това, че при гласните почти няма затваряне на вокалния тракт и в звука им отсъства шум.
В [[български език|българския език]] съгласните се делят на [[носовасонорни съгласна|носовисонорни]] (й, р, л, м, н), които са само звучни, и шумови, които сеот делятсвоя пострана двойкисе отделят звучнана звучни и беззвучнабеззвучни (виж [[букви и звуци в българския език]]).<ref>Стр. 11-12 от {{cite book |title=Българска граматика |last=Пашов |first=Петър |authorlink=Петър Пашов |coauthors= |year=1999-2005 |publisher=Хермес |location= |isbn=9544596534 |pages=456 }}</ref>
