Винех: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м редакция на шаблон {{пост
Ред 33:
 
==Използвани източници==
Исторически справочник: Българските ханове и царе от хан Кубрат до цар Борис 3-ти на Йордан Андреев и Андрей Пантев
* Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл., „''Кой кой е в средновековна България (Второ издание)''“, Издателство „Петър Берон“, София 1999 г. ISBN 954-402-047-0.
Издателство "Абагар"
* Москов, Моско, „''Именник на българските ханове (ново тълкуване)''“, София, 1988 г.
Велико Търново-2004 г.
 
Хан Винех
{{пост начало}}
(756-762)
{{пост|[[Файл:Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG|center|40px|Печат на Първото българско царство]][[Български владетели|кан на България]]|[[756]]|[[760]]|[[Кормисош]]|[[Телец_(хан)|Телец]]}}
{{пост край}}
 
Споменат е единствено в Именника на българските ханове. Управлявал е 7 години. Родът му е Оукил. Смяната на управляващия род свидетелства за поредния държавен преврат. Поводът бил поражението на хан Кормисош през кампанията от 756 г.
{{Български владетели}}
През същата 756 г. император Константин 5-ти Копроним предприел втория си поход срещу България – на чело на българската държава стоял вече хан Винех. Ударът на ромеите бил осъществен със съвместните усилия на сухопътната армия и флота. Петстотин византийски кораба стигнали устието на река Дунав и поели нагоре срещу течението на реката – стовареният десант „опожарил българската земя и взел немалко пленници“. Сухопътната армия, която се командвала лично от императора , била посрещната от Винех при пограничната крепост Маркели (при днешния Карнобат). Българските войски „били обърнати в бягство и претърпели поражение“. Хан Винех бил принуден да започне мирни преговори и се задължил да „изпрати като заложници собствените си деца“.
 
През 759 г. император Константин 5-ти започнал поредния си поход срещу българската държава. Българите посрещнали византийската армия в „теснините“ на Стара планина и ромеите претърпели голямо поражение. Византийския хронист Теофан назовава имената на мнозина от знатните , които оставили костите си в Балкана, а още повече били (уверява той) загиналите обикновени войници. Константин 5-ти трябвало да се завърне безславно назад, а хан Винех взел „голяма плячка“. Но на Винех не било съдено да се радва дълго на тази победа – той проявил учудващо бездействие, клонял повече към мира, отколкото към продължаването на войната, което предизвикало широко недоволство сред аристокрацията. Скоро се стигнало до открит бунт, съпроводен от жестоки насилия – хан Винех бил убит заедно с целия му род.
[[Категория: Български владетели]]
[[Категория:Първа българска държава]]
[[Категория:Убити монарси]]
 
[[cs:Vinech]]