Едиакарий: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: {{Геоложка ера}} '''Едиакарий''' ({{lang-en|Ediacaran Period}}) е последният геоложки период на [[Неопротер...
 
Ред 11:
Eдиакарският период частично съвпада с вендския период, но е по-кратък от него.
 
Названието „венд“ е предложено от съветският геолог и палеонтолог [[Борис Соколов]] през 1952 г. за регионалния хоризонт, изучен за първи път по сондажи в северозападната част на Руската платформа. Вендският хоризонт е съставен от [[гдов]]ски аркозни [[пясчаникпясъчник|пясъчници]] и залягащи върху тях котлински ламинаритови [[глини]] и е определен като най-древната [[палеозой|раннопалеозойска]] част на седиментната покривка, разположена непосредствено на кристалическия фундамент на Руската платформа. Като начало официално се използва термина „валдайски комплекс“. Над вендските отложения е разположен балтийският комплекс, в който са открити немногобройни изкопаеми от долен камбрий. Б.С. Соколов първоначално приема венд за отделна система на палеозоя, предшестващ камбрия, аргументирайки се на продължителността на образуване на платформата покривка.<ref name="Biske" />.
 
С вендските отложения предполагаемо корелира синийската система, открита от А. Гребо (A. Grabau) през 1922 г. в Китай и дълго време без определени параметри. Възрастта на долните слоеве на синия се оценяват на 800 млн. години, което е значително по-древно от валдайската подложка. Когато синийските отложения били окончателно отнесени към протерозойските образования, възникнал вопросът за самостоятелността и възможният ранг на валдайската серия и други отложения в Руската и Сибирската платформи. Всички тези отложения залягали на кристалическия фундамент и били в основата на камбрийските слоеве с многочислени вкаменелости на скелетната фауна, въпреки че самите те практически не съдържали скелетни останки<ref name="Biske" />.