Уикипедия

Фотон: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м r2.7.1) (Робот Добавяне: hy:Ֆոտոն
м самопрепратка, кавички, няколко печатни грешки
Ред 15:
| [[електромагнитно взаимодействие|електромагнитно]]
}}
'''Фотон''' (от [[гръцки]] ''φωτός'' -— [[светлина]]) е [[елементарна частица]], преносител на [[квант]] [[енергия]] на [[електромагнитно излъчване|електромагнитното излъчване]]. Отличава се от другите елементарни частици по това, че има нулева [[маса]] в покой, което означава, че във [[вакуум]] се движи със [[скорост]]та на [[светлина]]та. Като всички [[квант]]и, фотонът притежава двойствена [[природа]] -— свойствата на [[частица]] и [[вълна]] едновременно. Това явление се нарича [[корпускулярно-вълнов дуализъм]]. Вълновите свойства на фотона се проявяват чрез [[пречупване|рефракция]] от леща и [[интеференция|деструктивна интерференция]].
 
Освен енергия фотонът има [[импулс]] и [[поляризация]]. Той следва законите на квантовата механика, което значи, че тези характеристики нямат ясно определени стойности за даден фотон. По-скоро те се определят от вероятността да бъде измерена известна поляризация, позиция или импулс. Например, въпреки, че фотон може да възбуди дадена молекула, често е трудно да се определи предварително коя точно.
Ред 27:
[[Картинка:Fog-laser.jpg|мини|ляво|Лазерни ефекти в мъгла]]Идеята за квантовия характер на излъчването и поглъщането на електромагнитна енергия е въведена за първи път от [[Макс Планк|Планк]] в [[1900]] година за обяснение на топлинното излъчване на [[абсолютно черно тяло]]. Името ''фотон'' дава американският физикохимик [[Гилберт Нютон Люис]]<ref name="Lewis1926">{{cite journal | last=Lewis | first = GN | authorlink = Gilbert N. Lewis | title = The conservation of photons|journal = [[Nature (journal)|Nature]] | year = 1926 | volume = 118 | pages = 874&ndash;875}}</ref> през [[1926]] година. Съвременната теория за фотона е разработена от [[Алберт Айнщайн]] <ref name="Einstein1905">{{cite journal | last = Einstein | first = А | authorlink = Albert Einstein | year = 1905 | title = Über einen die Erzeugung und Verwandlung des Lichtes betreffenden heuristischen Gesichtspunkt (trans. A Heuristic Model of the Creation and Transformation of Light) | journal = Annalen der Physik | volume = 17 | pages = 132—148}}.</ref><ref name="Einstein1909">{{cite journal | last = Einstein | first = A | authorlink = Albert Einstein | year = 1909 | title = Über die Entwicklung unserer Anschauungen über das Wesen und die Konstitution der Strahlung (trans. The Development of Our Views on the Composition and Essence of Radiation) | journal = Physikalische Zeitschrift | volume = 10 | pages = 817—825}}.</ref><ref name="Einstein1916a">{{cite journal | last = Einstein | first = A | authorlink = Albert Einstein | year = 1916a | title = Strahlungs-emission und -absorption nach der Quantentheorie | journal = Verhandlungen der Deutschen Physikalischen Gesellschaft | volume = 18 | pages = 318}}</ref><ref name="Einstein1916b">{{cite journal | last = Einstein | first = A | authorlink = Albert Einstein | year = 1916b | title = Zur Quantentheorie der Strahlung | journal = Mitteilungen der Physikalischen Geselschaft zu Zürich | volume = 16 | pages = 47}} Also ''Physikalische Zeitschrift'', '''18''', 121—128 (1917).</ref> в периода [[1905]]-[[1917]] като опит да се обяснят различни експерименти, един от които е [[фотоелектричен ефект|фотоелектричният ефект]].
 
Концепцията за фотона допринася за много нови теории и открития ([[лазер]]а, [[кондензация на Бозе-Айнщайн| кондензацията на Бозе-Айнщайн кондензата]], [[квантова теория на полето|квантовата теория на полето]]), както и практически приложения във [[фотохимия]]та и компютърната томография.
 
Съгласно стандартния модел във физиката на [[елементарна частица|елементарните частици]], фотоните са отговорни за съществуването на всички електрични и магнитни полета като следствие от симетрията на физичните закони по отношение на [[време]]нните и [[пространство|пространствените]] координати.
 
=== Експериментално доказателство ===
През [[1922]] година [[Артър Холи Комптън|Артър Комптън]] наблюдава, описва, и теоретически обосновава ефекта (по-късно наречен [[ефект на Комптън]]) на изменение на [[дължина на вълната|дължината на вълната]] на рентгеновите лъчи вследствие разсейване от свободни [[електрон]]и. С това експериментално е доказано съшествуванетосъществуването на фотона. Впоследствие [[Валтер Боте|Боте]] и [[Ханс Гайгер|Гайгер]] провеждат опит, който се оказва доказателство на откритието на [[Артър Холи Комптън|Комптън]]. Опитът се състои в това, че на всеки избит фотоелектрон (тоест слабо свързан електрон, избит от [[фотон|фотон]], обикновено от някоя от горните Борови орбити) трябва да съответства разсеян фотон, чиято дължина на вълната е различна от първоначалната. Тази дължина на вълната е свързана с КомптоноватаКомптъновата, а ъгълът, който траекторията на фотона сключва с избития електрон, е определен от формула, която КомптонКомптън извежда теоретично. Опитната постановка се състои в това, че регистрирайки избит фотоелектрон ние трябва да сме предвидили според горе дадената зависимост на КомптонКомптън къде (под какъв ъгъл) и с каква честота (дължина на вълната) трябва да регистрираме еластично разсеян фотон. Опитът, който е проведен отлично, отговаря на зависимостта дадена от Комптон Комптън, като в 99 % на всеки регистриран фотоелектрон съответства очакваният фотон. Опитът е известен като [[опит на Боте-Гайгер|опит на Боте-Гайгер]]([[1925]]). За това си откритие Комптън получава [[Нобелова награда]].
 
==Характеристики ==
Ред 61:
 
=== Символично представяне ===
Можем да мислим за фотоните като за "кутийки"„кутийки“, които се движат по определена траектория, или "по„по релси"релси“. Товарът, с който са пълни е енергията, която пренасят, тя може да се товари и разтоварва. Скоростта не зависи от съдържанието им, а от "триенето„триенето по релсите"релсите“.
 
== Вижте също ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Фотон“.