Грешки от първи и от втори род: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.2+) (Робот Промяна: zh:第一型及第二型錯誤 |
Ivan simeon (беседа | приноси) |
||
Ред 36:
== За смисъла на грешките от първи и от втори род ==
Както се вижда от приведеното по горе определение, '''грешките от първи и от втори род''' взаимно са симетрични, то ест ако се сменят местата на хипотезите <math>H_0</math> и <math>H_1</math>, то ''грешките от първи род'' ще се превърнат в ''грешки от втори род'' и обратно. Но все пак, в повечето ситуации от практиката объркване не възниква, тъй като се приема да се счита, че ''нулева хипотеза'' <math>H_0</math> ще съответства на състояние «по подразбиране» (нормалното, най-очакваното състояние) — например, че изследвания пациент е здрав, или че пътника преминаващ през рамката на металдетектора не притежава забранени метални предмети. Съответно, ''алтернативната хипотеза'' <math>H_1</math> означава противоположната ситуация, която обикновено се тълкува като по-малко вероятна, необичайна, или изискваща някаква реакция. В този смисъл ''грешки от първи род'' често биват наричани '''фалшива аларма''' или '''лъжлива тревога''', '''лъжливо сработване''' или '''[[Лъжливо-положителен]] резултат''' — например, анализа на кръвта е показал наличие на заболяване, но всъщност човека си е здрав, или металдетектора е подал сигнал тревога, породена от металната тока на колан. Поради възможността за лъжливи сработвания борбата с много видове заплахи не може да се автоматизира напълно. Като правило, вероятността за лъжливо сработване корелира с вероятността за пропускане на събитието (грешки от втори род). То ест, колкото една система е по-чувствителна, толкова тя открива повече опасни събития и, следователно, предотвратява. Но при увеличаване на чувствителността неизбежно нараства и вероятността за лъжливо сработвания. Затова прекалено чувствително (параноично) настроена система за защита може да се изроди в свота противоположност и да доведе до това, че страничната вреда от нея ще бъде по-голяма от ползата.
Съответно, ''грешката от втори род'' понякога се нарича '''пропускане на събитието''' или '''[[лъжливоотрицателно]] сработване''' – напр. човек е болен, но анализа на кръвта не го показал, или пътник притежава хладно оръжие, но рамката на металдетектора не го е открила (например, поради това, че чувствителността на рамката е настроена да открива само масивни метални предмети).
Думата «отрицателен» в конкретния случай няма отношение към желатлно ил нежелателно е самото събитие.
Терминът широко се използва в медицината. Например, тестовете, предназначени за диагностика на заболявания понякога дават отрицателен резултат (т. е. показват отсъстствие на заболяване на пациента), докато всъщност пациента страда от това заболяване. Такъв резултат се нарича лъжливоотрицателен.
При други области, традиционно, използват словосъчетания с подобен смисъл, например, «пропуск на събитие», и т. н. В информационните технологии често се използва без превoд английския термин false negative.
Степента на чувствителност на системата за охрана трябва да представлява именно компромис между вероятността за грешки от първи и за грешки от втори род. Къде всъщност е точката на баланс, зависи от оценката на риска и за двата вида грешки.
[[Категория:Статистика]]
| |||