Разлика между версии на „Зенон (Византийска империя)“

редакция без резюме
м (r2.7.2) (Робот Промяна: sk:Zénón (cisár))
През [[475]] година [[Василиск]], брат на [[Елия Верина]] – тъщата на Зенон, узурпира трона с нейна помощ и Зенон е принуден да избяга от [[Константинопол]] в родовите си земи в Анатолия. Но Василиск бързо губи популярност в столицата, докато Зенон организира малоазийските войски срещу него. Година по-късно Зенон се завръща на власт, подкрепен от исаврийците, сваля Василиск и сурово наказва своите противници.
 
По времето на Зенон е сложен край на [[Западна Римска империя|Римската империя на запад]], след свалянето на последните императори [[Непот]] и [[Ромул Августул]] от техните варварски военачалници. Тези събития се отбелязват от повечето историци като '''края на античната епоха'''. През септември [[476]] г., само няколко седмици след второто възкачване на Зенон, германският вожд [[Одоакър]] детронира Ромул Августул в [[Равена]] и по-късно изпраща в Константинопол отличителните знаци на последния западен император, като знак че Зенон вече е единственият законен владетел на цялата Римска империя. В замяна на този жест на лоялност Зенон признава реалната власт на Одоакър, който е удостоен със сан на патриций и управлява в [[Италия]] от името на императора. Фактически обаче влиянието на източната империя в западните земи е минимално. Неспособен да се намесва в политиката на Одоакър, Зенон в крайна сметка изпраща готът Теодорих срещу него.
[[Картинка:Solidus-Odoacer-ZenoRIC 3657cf.jpg|мини|right|270px|Златна монета издадена от Одоакър, носеща изображение на император Зенон]]
 
[[Картинка:Tremissis-Zeno-RIC 0914.jpg|мини|ляво|200px|Тремис на Зенон]]
 
В [[482]] г. Зенон издава ''едикта Енотикон'' (Henotikon, "Единение") с цел да разреши спора между [[миафизитство|миафизитите]] и ортодоксалните християни. Въпреки че полага опити да помири религиозните фракции и да спечели популярност, Зенон остава един от най-мразените императори в Константинопол, което най-вече се дължи на произхода и неспокойното му властване, както и на проявяваната от него жестокост. Във византийските хроники Зенон Исаврянина получава репутацията на див и нецивилизован варварин.
 
Зенон умира на 9 април [[491]] г., вероятно вследствие на епилептичен пристъп. Според легендата Зенон се събужда три дни след погребението си, но никой не пожелава да отговори на виковете за помощ и да отвори гробницата.
Анонимен потребител