Предприемачество: Разлика между версии

'''Предприемачеството''' отнасяме към икономическите дейности, но те са сложен социален и психологичен [[феномен]]. Предприемачът[[Предприемач]]ът е работодател, който регистрира индивидуално или в съдружие собствена фирма. Поради разбираеми икономически причини свързваме предприемаческите функции най-вече със сектора на малките и средни фирми, познати като дребен [[бизнес]].

Често пъти в много микро бизнеси предприемаческата функция се свежда до самостоятелност – предпиемачът е едновременно собственик и изпълнител на трудовата функция. Предприемачът е по-необикновен участник в пазара[[пазар]]а на труда, както и се изтъква обстоятелството, че предприемачът е успешен стопански [[деец]], който прехвърля ресурси от сектори с по-ниска печалба в такива с по-висока.

Всъщност най-важната разлика между предприемача и непредприемача е тази, че първият поема пресметнат, но реален стопански риск. Казано по-просто предприемачът може да спечели, но може и много да изгуби, ако фирмата му [[фалит|фалира]]. Като всяка стопанска дейност и предпиемаческата има и отрицателни страни. Те са свързани, например, с повишено трудово натоварване, работа в извънработно време, липса на време за семейство, [[хоби]] и развлечения и от там с неудобства, които ние дефинираме като цялостна промяна в стила и начина на живот.

Особено голямо внимание от страна на инвеститори[[инвеститор]]и през последните [[десетилетие|десетилетия]] привлича технологичното предприемачество. Често базирано на [[Подривна технология|подривни технологии]], то е в състояние да предложи огромна възвръщаемост на инвестициите. Типичен модел за финансиране на високотехнологични начинания е [[дялово финансиране|дяловото финансиране]] и често минава през въвличане на [[бизнес ангелангели]]и, [[венчър капитал]] и накрая достига [[публично финансиране]] чрез реализиране на [[първично публично предлагане]].

Психологически компонент в предприемачеството проличава, ако уточним мотивите[[мотив]]ите, които карат един активен стопански субект да регистрира фирма и да започне собствен бизнес. Към тези мотиви отнасяме усещането, че хората предпочитат да работят самостоятелно и без началници, да вземат собствени стопански решения, да управляват съдбата си и при това да реализират по-високи доходи[[доход]]и. В случаите, когато един индивид притежава подобна мотивация и има подходяща професионална подготовка, има предпоставки той да започне предприемаческа дейност.

Често пъти започването на предприемаческа дейност е единствена алтернатива в сравнение с другите възможности на [[пазара на труда|пазар на труда]]. По логиката на този пазар ние можем да осигурим нормалното си съществуване, ако намерим възможност в тъй наречените "бюджетни сфери" - държавна и общинска [[администрация]], [[армия]], [[полиция]], [[здравеопазване]] и [[образование]]. В този сектор на трудовия пазар, обаче, новоразкритите работни места са недостатъчни. Другият вариант е кариерата на наемен работник, която не зависи от нивото на образование. Наемният труд обаче има това неудобство, че професионалната изява на индивида изцяло зависи от условията, определени от работодателя. Наличието на работни места при наемните работници и специалисти зависи от [[стопанска конюнктура|стопанската конюнктура]].