Византийска реконкиста: Разлика между версии

|резултат= възстановяване на предходното статукво в [[Левант]]а след [[Кръстоносни походи|кръстоносните походи]]

|командир2= [[Абасиди]] и [[Фатимиди]]

'''Византийската реконкиста''' се нарича периода между 780-1180 г., когато Византийската империя отвоюва от [[Абасиди]]те и [[Фатимиди]]те по-голяма част от тъй наречената от тях [[Велика Сирия]] или по-точно '''Същинска Сирия''' с райони на съвременните [[Ирак]], [[Палестина]], [[Сирия]], [[Анатолия]] и [[Южна Италия]] в цяла поредица от войни за надмощие в Източното Средиземноморие.

След предходен период на нерешителен и тлеещ граничен конфликт с лек византийски превезпревес, с възкачването на [[Македонска династия|Македонската династия]], и в частност след [[битка на Киликийските порти|битката на Киликийските порти]], следва дълга поредица от почти непрекъснати византийски победи в края на 10 и началото на 11 век, които позволяват на трима византийски императори, а именно [[Никифор II Фока]], [[Йоан Цимисхий]] и [[Василий II]] да си възвърнат загубената предходно територия на Сирия през 7-ми век след [[арабско завоюване на Сирия|арабското завоюване]] по времето на [[Ираклий]]. <ref name="Paul180">{{cite book|last=Magdalino|first=Paul|title=The Oxford History of Byzantium|location=New York|publisher= Oxford UP|year=2002|pages=p. 180}}</ref>

Сирия, включително [[Дамаск]], са превзети от [[византийци]]те, като е създадена новата [[тема]] Сирия, която е интегрирана към останалата територия в контекста на разширяването на империята на югоизток. В допълнение към тази първа [[реконкиста]] срещу [[Арабски халифат|Арабския халифат]], първите бляскави християнски победи нанасят най-вече тежко психологическо поражение на противника, защото е възвърната територията считана за свята от християнството, и по-специално град Антиохия, родното място на [[Йоан Златоуст]] и средище на [[Антиохийска патриаршия|Антиохийската патриаршия]].

Отвоювани са и [[Алепо]] и [[Едеса]] под предводителството на [[Георги Маниак]].

Независимо от това, арабите успяват да задържат по-голяма част от [[Палестина]] с [[Ерусалим]], а и предходната житница на империята Египет с двете патриаршии. По този начин аритметично все пак три от петте антични патриаршии (без [[Йерусалим]] и [[Александрия]] към [[Рим]] и [[Константинопол]]) са в християнски ръце все пак.

Сирия престава да съществува като византийска провинция, след като [[селджуци]]те превземат град Антиохия през 1084 г. след злополучната [[битка при Манцикерт]]. [[Кръстоносци]]те възвръщат града обратно в християнски ръце през 1097 г., поставяйки го под византийския протекторат над кръстоносните държави в Йерусалим и Антиохия до времето на [[Мануил I Комнин]].

Прието е годината на смъртта на Мануил Комнин през 1180 г. да се счита за официален край на византийските военни кампании на изток. Предходно императорът е духовно сринат и разстроен от загубата в [[битка при Мариокефалон|битката при Мариокефалон]], наричана сполучливо "втори„втори Манцикерт"Манцикерт“. Независимо от тази нова тежка загуба от селджуците, превземането на Константинопол от участниците в Четвъртия кръстоносен поход ангажира византийците с друго, а и арабите са предходно заети основно в други конфликти, така че с това се слага края на продължилите повече от пет века [[арабско-византийски войни]], завършили като цяло със запазване на предходното [[статукво]] с изключение на африканските римо-византийски територии останали под мюсюлманска власт до завоюването им от [[османци]]те.