Бистър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.6.4) (Робот Добавяне: sl:Bistar |
Редакция без резюме |
||
Ред 22:
}}
'''Бистър''' ({{lang-sr|Бистар|Bistar}}) е [[село]] в община [[Босилеград (община)|Босилеград]], [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]], [[Сърбия]].
== География ==
Бистър са намира в котловина, в сръбската част на областта [[Краище (област)|Краище]], на юг от [[Босилеград]]. През селото тече Бранковска (Тлъминска) река, десен приток на [[Драговищица (река)|Драговищица]], наричана в селото и Бистърска река. В Бистър към Бранковска се влива Ярешничка река.
Селото е от пръснат тип, съставено традиционно от 11 махали, разположени от двете страни на Бранковска река. На левия ѝ бряг са махалите Рупите, Реката или Село махала, То̀шини, Коша̀рска махала, Цепа̀ница, Градище, а на десния бряг - Бели брег, Тръновци, Стойовци, Тънки Рит.<ref name="Захариев">Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 373-376.</ref>
== История ==
В землището на селото, в махалата Градище са намирани редица останки от стара крепост.<ref name="Захариев" />
До средата на [[ХІХ век]] Бистър е било купно село и се е намирало в махалата Село, а по-късно се е разпръснало.<ref name="Захариев" />
В [[1864]] година Бистър, отбелязано като ''Бистрица'', е господарско село в нахия Краище, което има 22 [[хане|ханета]], а в [[1866]] година - 24 ханета (208 жители). Данните за 1874 година са - 28 ханета и 106 мъже. През същата година е записано, че местните жители притежават 1751 [[овца|овце]]<ref>Драганова, Славка. Кюстендилски регион 1864-1919, София 1996, с. 96-97.</ref>. Според някои данни през 1876 година е откирто местното училище, което се помещава в частни сгради.<ref name="Младенов">Младенов, Александър Й. Народни просветители от Босилеградско Краище 1833-2003. Малка енциклопедия, Долна Любата, 2003, с. 51.</ref>
От [[1878]] до [[1920]] година селото е в границите на [[България]]. То влиза в състава на [[Бранковци|Бранковска]] селска община, която е част от [[Извор (Община Босилеград)|Изворска]] околия. През 1887 година селото става център на община,<ref>Димитров, Тодор. Босилеградският край - български учреждения и личности (1878-1912), Кюстендил 2000, с. 14-15.</ref> която от 1889 до 1901 година е част от Босилеградска околия, а след разформироването на последната преминава към Кюстендилска околия.
През 1908 година е построена първата училищна сграда.<ref name="Младенов" />
По силата на [[Ньойски договор|Ньойския договор]] от [[1919]] година селото е включено в пределите на [[КСХС|Кралството на сърби, хървати и словенци]] (Югославия). През 1926 година е построена църквата „Свети Филип“.<ref name="Младенов" />
През [[1941]]-[[1944]] година Бистър, както и останалите села в Западните покрайнини, е под българско управление. След [[1944]] година отново е в границите на [[Югославия]] и наследилата я след разпада ѝ Сърбия.<ref name="Младенов" />
==Население==
Line 28 ⟶ 48:
| style="background:#c1c1c1;" | '''година'''
| colspan=1 style="background:#c1c1c1;" align="center" | '''Население'''
|-
| style="background:#F5F5DC;" | [[1880]]<ref name="Енциклопедия Кюстендил">Енциклопедия Кюстендил, Кюстендил 1988, с. 66. </ref>
| 257
|-
| style="background:#F5F5DC;" | [[1900]]<ref name="Енциклопедия Кюстендил" />
| 308
|-
| style="background:#F5F5DC;" | [[1910]]<ref name="Енциклопедия Кюстендил" />
| 408
|-
| style="background:#F5F5DC;" | [[1948]]
Line 51 ⟶ 80:
|}
При преброяването от [[2002]] година 70.68% (123 д.) от жителите на Бистър са записани като [[българи]], а 18.96% (33 д.) като [[сърби]].
== Бележки ==
<references />
{{Населени места в Община Босилеград}}
| |||