Разлика между версии на „Ваня Петкова“

672 байта изтрити ,  преди 9 години
редакция без резюме
м (Cyrlat: 2 repl;)
Посмъртно излизат стихосбирките и&#768; „Пиратски стихове“ , "Златната ябълка" и “Арменска песен”.<ref>[http://www.standartnews.com/news/details/id/30733/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B2-%D0%B1%D1%8F%D0%BB%D0%BE-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%92%D0%B0%D0%BD%D1%8F-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0- Погребват в бяло поетесата Ваня Петкова], в-к „Стандарт“, 28 април 2009</ref> Нейни стихове са преведени на 13 езика, включително на японски и на арменски език.
 
Дъщеря на Ваня Петкова е преводачката от руски, английски и арабски език и PR - Оля Ал-Ахмед. Неин внук е малкият художник Юсеф Ал-Ахмед, безумно обичал баба си, и неин художник и творчески спътник в последните й 3 книги...
 
Ваня Петкова – космополитна, принадлежаща на три континента, с украинска графска кръв от Полтава и черкезка жилка по баща - Донски казак - генерал, с гръцко – турска кръв по майка, тя бе непокорна, неразбрана, скандална, справедлива, истинска, любяща - невероятно явление в съвременната българска поезия. Тя ще остане в паметта ни като една от даровитите и непокорни бунтарки, отстоявала през целия си живот принципите си за свободата, човешката солидарност и справедливост. Ваня Петкова остава завинаги като най-недостижимата и неповторима българска поетеса на любовна лирика !
 
„Ето - аз съм грешница.
Ето, аз съм грешница.”
 
 
Сега тя е на „Сириус”... и литературното наследство, което тя ни остави за поколенията – са нейните послания към редица народи, а « писаното остава», и за това тя ще продължи да бъде в библиотеките, в учебниците, в сърцата ни! Дори и от «Сириус» тя вижда, че делото й продължава и всичко неиздадено, ще бъде издадено и читателите от различни националности и народности ще се докоснат до нейното слово и до нейният безсмъртен Дух !”, пише за своята майка Оля Ал-Ахмед
== Критика ==
Независимо от големия брой публикувани стихосбирки, критиката невинаги е благосклонна към творчеството на Ваня Петкова. Обект на критика стават претрупаният й на места изказ, неясното съдържание на някои конкретни стихотворения, както и желанието да се представят в поетична светлина (опоетизират) иначе тривиални или изтъркани образи и обекти, например "брези полазили", "езеро разплакано като око" и др. Стихотворната й биография за живота на Йоан Кукузел например поражда сериозна критика в книгата "Между анализа и мечтата" (автор Сергей Райков, изд. "Народна Младеж" 1986). Публична тайна, добре известна в средите на вестник "Литературен фронт" обаче остава фактът, че след излизането на критичния материал авторът Сергей Райков е заплашван по телефона със отмъщение "от арабския свят".
 
== Източници ==
Анонимен потребител