Михаил VII Дука: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
RedBot (беседа | приноси)
м r2.5.2) (Робот Промяна: sv:Mikael VII Ducas
Редакция без резюме
Ред 33:
След като през август 1071 г. Роман IV Диоген търпи поражение в [[Битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]] и е заловен от селджукските турци, Евдокия Макремболитиса и Михаил VII отново застват начело на властта в Константинопол, докато не се разбира, че Роман IV е жив и пътува към града. Тогава цезарят Йоан Дука и менторът на Михаил VII - [[Михаил Псел]], с помощта на варяжката гвардия принуждават императрицата да остави властта изцяло на сина си и да се оттегли в манастир. Едва след това на [[21 октомври]] [[1071]] Михаил VII е коронован като самостоятелен владетел на империята. Междовременно усилията на цезаря Йоан Дука и Михаил Псел да предотвратят връщането на власт на Роман Диоген се увенчават с успех. Роман обещал да се отрече от престола и да се замонаши, срещу което му обещават безопасност. Малко по-късно обаче Роман е ослепен и умира в тъмница.
 
==Криза в империята==
[[Файл:Dukász Mihály VII.jpg|дясно|мини|left|260px|Михаил VII - изображение върху емайлова плака от короната на Унгария]]
През самостоятелното управление на Михаил VII кризата във Византийската империя бързо се задълбочава. Пренебрегването на войската се отразява на боеспособността на византийската армия. През 1071 г. Византия губи окончателно и последната си крепост в Южна Италия - [[Бари]], който е превзет от норманите на [[Робер Жискар]]. Едновременно с това започват брожения в балканските владения на империята, където през същата година българите начело с [[Георги Войтех]] правят опит да отхвърлят византийската власт.
 
В Мала Азия по-голямата част от териториите са загубени след битката при Манцикерт. Михаил VII опитва да възстанови властта на империята в региона, като изпраща през 1073 г. нова армия срещу селджуците, командвана от Исак Комнин - брат на бъдещия император [[Алексий I Комнин]], но и тази армия е разбита, а командирът е пленен.
 
Положението се влошава още повече, след като западните наемници във войската се разбунтуват. Именно те стават обект на нова експедиция, начело с кесаря [[Йоан Дука (кесар)|Йоан Дука]]. И този път операцията се проваля, войските на Йоан Дука са разбити, а той е пленен. Западните наемници принуждават Йоан Дука да се провъзгласи за император. В тази ситуация през 1074 г. правителството на Михаил VII е принудено да търси подкрепа от селджукските турци срещу Йоан Дука, срещув замяна на което империята призналапризнав територалните придобивки на селджуците в Мала Азия. Византийската армия начело ссъс стратега Алексий Комнин (бъдещия император) и с помощта на селджукски подкрепления, изпратени от султан [[Малик Шах I]], разбиват разбунувалите се наемници и пленяват Йоан Дука, който след това е замонашен, въпреки че запазва поста си на кесар.
[[Файл:Khakhuli icon. Doukas.jpg|дясно|мини|260px|Михаил VII и съпругата му [[Мария Багратиони|Мария Аланска]]. Изображение върху грузински триптих от 11 в. ]]
 
Ред 49:
 
==Семейство==
Михаил VII Дука е женен за грузинската принцеса [[Мария Багратиони|Мария Аланска]] - дъщеря на грузинския цар Баграт IV. От нея Михаил VII има един син - [[Константин Дука, съимператорБагренородни]] насъ-[[император]] Никифорот Вотаниаток. [[1074]] до 1080[[1078]] и от [[1081]] до [[1087]]/[[1088]] г.
 
[[Константин Дука]], брат на Михаил VII Дука е негов съимператор от 1060 до 1078 г. и претендент за трона през 1078/1079 г., а след абдикацията на Михаил VII командва войските при [[Никифор III Вотаниат]] до 1081 г.
 
==Препратки==