Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
}}
[[Файл:Boniface-of-Montferrat.jpg|дясно|мини|Бонифаций Монфератски е избран да води Четвърия кръстоносен поход.<br /><small> Историческа картина от Анри Декен, 1840. [[Версайски дворец|Версай]]</small>]]
'''Бонифаций I Монфератски''' (известен още и като '''Бонифас Монфератски''') е [[Маркграфство Монферат|Монфератски]] [[маркиз]], избран през [[1201]] г. като един от водачите на [[Четвърти кръстоносен поход]] на мястото на [[граф дьо Шампан]]. Бил е роднина на френския крал [[Филип II (Франция)|Филип II Огюст]]. След превземането на [[Константинопол]] през [[1204]] г. е предложен за [[император]] на новосъздадената [[Латинска империя]], заедно с [[Балдуин Фландърски]], но кандидатурата му е отхвърлена.
 
Произлиза от фамилията [[Алерамичи]] и е син на [[маркграф]] [[Вилхелм V (Монферат)|Вилхелм V]] († 1191) и [[Юдит Бабенберг]], дъщеря на херцог [[Леополд III (Австрия)|Леополд III от Австрия]] ([[Бабенберги]]) и [[Салическа династия|Салирийката]] [[Агнеса от Вайблинген]]. По майчина линия Бонифаций е правнук на римко-немския император [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]]. Неговите братя са [[Вилхелм Монфератски (граф на Яфа и Аскалон)|Вилхелм Дългия меч]], [[Конрад Монфератски]] († 1192; [[Списък на кралете на Йерусалим|крал на Йерусалим]], бил женен от 1187 г. за [[Теодора]], сестра на [[Исаак II|Исаак II Ангел]] и за [[Сибила (Йерусалим)|Сибила Йерусалимска]] и баща на крал [[Балдуин IV (Йерусалим)|Балдуин IV]]) и [[Рение Монфератски]] (Райнер: † 1183, (женен за [[Мария Комнина Порфирогенита]]), които имат също историческо значение. Той е братовчед на [[Фридрих I Барбароса]].
 
Към края на 1170-те години той се присъединява към страната на братовчед си, римско-немският император [[Фридрих I Барбароса]], в неговата война притив [[Ломбардска лига|Ломбардския съюз]]. Неговият [[трубадур]] [[Раймбаут дьо Вакейрас]] го прославя като придружител при походите на маркграфа в Горна [[Италия]] и [[Сицилия]]. С брат си Конрад той поема през 1183 г. регентството на [[Маркграфство Монферат]], след като баща му тръгнал за [[Света земя]].
 
През лятото 1200 г. Бонифаций пристигa в Италия за много седмици в дома си делегацията на френските барони, която се връщала от [[Венеция]], където оговорила с дожа [[Енрико Дандоло]] получаването на кораби за транспорта на войската за Четвъртия кръстоносен поход.
През [[1201]] г. Бонифаций е избран за предводител на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] на мястото на умрелия през май 1201 г. във Франция граф [[Теобалд III (Шампан)|Теобалд III дьо Шампан]]. През юни 1201 г. Бонифаций е ръководител на похода.
През лятото 1201 г. Бонифаций пътува лично до Франция, среща се в [[Саосон]] с рицърите.
 
През октомври 1201 г. Бонифаций се среща в [[Агно|Хагенау]] за пръв път с византийския принц [[Алексий IV Ангел]]. Бонифаций предава власта на [[Маркграфство Монферат]] на синa си [[Вилхелм VI Монфератски]] и пристигa на 19 aвгusт 1202 г. във Венеция, oткъдeтo кръстоноснaтa флoтa тръгвa през октомври 1202 г.
 
След превземането на [[Константинопол]] през [[1204]] г. Бонифаций е предложен за [[император]] на новосъздадената [[Латинска империя]], заедно с [[Балдуин Фландърски]], но кандидатурата му е отхвърлена.
 
След избора на император, Бонифаций Монфератски получава азиатските земи на империята, но ги заменя за [[Солун]] и провинциите от континентална [[Гърция]], на чиято територия създава [[Солунско кралство|Солунското кралство]].