Разлика между версии на „Балкарци“

1431 байта изтрити ,  преди 8 години
махам твърдения без източник
(махам твърдения без източник)
 
== История ==
Смесеният характер на етногенезатаПроизходът на балкарците се проявява в разнообразието на традиционно свързаните с тях етнически наименования и в особеностите на материалната и духовната име културанеизяснен. В руските документи балкарците се споменават за първи път през 1629 г. В грузинските източници през XIV—XVIII в. балкарците са известни под името ''басиани''. [[Осетинци]]те ги наречат ''асон, асиаг'' „аси“, [[свани]]те — ''сауары'' „планинци“, кабардинците — ''къушхьэ'' „планинци“<ref>[http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%86%D1%8B Балкарцы на ru.wikipedia.org]</ref>. На територията на Кабардино-Балкария се срещат много осетински топоними<ref>Абаев, В. И. Историко-этимологический словарь осетинского языка. 5 тома, Москва-Ленинград.</ref>.
Съвременните балкарци се формират като народ на територията на Централен [[Кавказ]] в резултат на необичайно сложен и продължителен процес на смесване и поетапно историческо развитие на три основополагащи етнически компонента:
 
*[[прабългари]] (V-VII в.), ядрото на народността, [[кумани]] и други кипчакски тюркски племена (XI—XIV в.);{{източник|}}
*[[алани]]-аси, които са с арийски произход(II—I в. пр. Хр. — XIII в. сл. Хр.);{{източник|}}
*наследници на древното автохтонно кавказко население от медно-каменната, бронзовата и желязната епоха в периода от IV до I хилядолетие пр. Хр. (особено племената от кобанската култура XII—IV в. пр. Хр.).{{източник|}}
 
Смесеният характер на етногенезата на балкарците се проявява в разнообразието на традиционно свързаните с тях етнически наименования и в особеностите на материалната и духовната им култура. В руските документи балкарците се споменават за първи път през 1629 г. В грузинските източници през XIV—XVIII в. балкарците са известни под името ''басиани''. [[Осетинци]]те ги наречат ''асон, асиаг'' „аси“, [[свани]]те — ''сауары'' „планинци“, кабардинците — ''къушхьэ'' „планинци“<ref>[http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%86%D1%8B Балкарцы на ru.wikipedia.org]</ref>. На територията на Кабардино-Балкария се срещат много осетински топоними<ref>Абаев, В. И. Историко-этимологический словарь осетинского языка. 5 тома, Москва-Ленинград.</ref>.
 
В средновековието народът е подложен да отстоява независимоста си срещу най-различини завоеватели, последните от които са черкезките племена на [[Черкези|кабардинци]]те в 16 век. В [[1827]] г. балкарските князе полагат клетва за вярност на руския император, а той от своя страна им гарантира запазване на обичайното право ''"адет"'' и защита от неприятели и така земите на Кавказка Балкария влизат в състава на Руската империя. В [[1922]] г. е образована "Кабардино-Балкарска" автономна област, която в 1936 г. е въздигната в АССР. В 1942 г. войските на [[Вермахт]]а овладяват Кавказ и връх Елбрус. Въпрек и че във Втората световна война Кабардино-Балкаря сформира 115та Кабардино-Балкарска кавалерийская дивизия под командоването на А. Ф. Скороход, която твърдо се сражава в битките за Кавказ и Сталинград в [[1944]] Балкарците стават жертва на [[Сталин]]ските репресии. Те са обвинени от диктатора в колаброционизъм с [[Германска империя (1933-1945)|Германия]] и всички са депортирани в [[Сибир]] и [[Средна Азия]]. Кабардинците обаче остават и републиката е преименувана само на ''Кабардинска АССР''. В [[1957]] година, при Хрушчов балкарците са реабилитирани и на оцелелите е позволено и те се завръщат в родината си, като ''Кабардино-Балкарската АССР'' е въстановена.