Разлика между версии на „Добри Христов“

58 байта изтрити ,  преди 10 години
м
форматиране: 4x дълго тире (ползвайки Advisor.js)
м (Премахнати редакции на 92.247.202.198 (б.), към версия на Targovishtenec bg)
м (форматиране: 4x дълго тире (ползвайки Advisor.js))
== Биография ==
 
Роден е във [[Варна]] на [[14 декември]] [[1875]] г. Бащата на Добри, Христо Иванов, е дребен занаятчия - — кожухар, преселник от [[Казанлък]]. По време на [[Кримска война|Кримската война]] той напуска родното си място и се заселва във Варна, която по това време е все още слабо населена с българи. Родителите на майката на композитора са преселници от Ямболско.
 
Средата, в която расте бъдещият композитор, насочва осъществяването на неговите стремежи. На възраст единадесет години той печели от [[сурвакане]] на [[Сурваки|Нова година]], 12 гроша, с които си купува малка [[флейта]], на която четири години се опитва да свири репертоара на военния духов оркестър. За да научи нотите, той се сприятелява с военните музиканти, от които успява да заеме партитури които преписва, и започва да дешифрира знаците, с които са записани познатите му мелодии.
През 90-те години създава двете хорови китки „Лиляна мома хубава” и „Пусти моми жеравненки”, с които се явява на конкурс за стипендия за обучение по музика в чужбина, където е отхвърлен. За варненската общественост това е обида, събират се пари, с които е изпратен да следва в Пражката консерватория. Един от неговите преподаватели там е [[Антонин Дворжак]].
 
Трите години в Пражката консерватория обогатавят Христов с нови познания за критериите и стойностите в националното музикално изкуство. Музикална [[Прага]] живее с музиката на [[Бедржих Сметана]] (симфоничния цикъл „Моето отечество”) и на Дворжак, пред когото се прекланя. Българският музикант попада в средата на композитори, която затвърждава любовта му към националното и самобитното - — към [[фолклор]]а.
 
Умира в [[София]] на [[23 януари]] [[1941]] г. на 65 години.
== В памет на Добри Христов ==
 
Училището по изкуствата във Варна се нарича „Добри Христов“. В негова памет всяка година се прави юбилей.Учениците и учителите в това училище празнуват.
 
== Източници ==
* Венелин Кръстев. Добри Христов. – София: Наука и изкуство, 1975.
* Венелин Кръстев. Профили. – София: Музика, 1976.
* Добри Христов - — Музикално-теоретическо и публицистическо наследство: Т. II. – София: Изд. на БАН, 1970 г.
* Венелин Кръстев - — Очерци по история на българската музика. – София: Музика, 1977.
 
{{сорткат|Христов, Добри}}