Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
{{Биография инфо
| име = Бонифаций Монфератски
| портрет = dotBoniface-of-Montferrat.png jpg|център
[[Файл:Boniface| портрет-of-Montferrat.jpg|дясно|мини|описание = Бонифаций Монфератски е избран да води Четвърия кръстоносен поход.<br /><small> Историческа картина от Анри Декен, 1840. [[Версайски дворец|Версай]]</small>]]
| портрет-описание =
| px = 250px
| описание = ''солунски[[маркграф]] на [[Маркграфство Монферат|Монферат]] крал''
[[Солунско кралство|солунски крал]]
| наставка =
| роден-дата = [[1150]]
| починал-място = [[Месинопол]], (днес в [[Гърция]])
}}
[[Файл:Argent a chief gules.svg|thumb|200px|дясно|Герб на Монферат]]
[[Файл:Boniface-of-Montferrat.jpg|дясно|мини|Бонифаций Монфератски е избран да води Четвърия кръстоносен поход.<br /><small> Историческа картина от Анри Декен, 1840. [[Версайски дворец|Версай]]</small>]]
'''Бонифаций I Монфератски''' ({{lang-it|Bonifacio del Monferrato}}; {{lang-gr|Βονιφάτιος Μομφερρατικός, Vonifatios Momferratikos}}) (известен още и като '''Бонифас Монфератски''') е [[Маркграфство Монферат|Монфератски]] [[маркиз]] ([[маркграф]]) ([[1191]]–[[1207]]) в [[Италия]], избран през [[1201]] г. като един от водачите на [[Четвърти кръстоносен поход]] на мястото на граф [[графТеобалд III (Шампан)|Теобалд III дьо Шампан]] и [[крал]] на [[Солунско кралство|Солунското кралство]] ([[1204]]–[[1207]]). Бил е роднина на френския крал [[Филип II (Франция)|Филип II Огюст]].
 
Произлиза от фамилията [[Алерамичи]]. иТой е третият син на [[маркграф]] [[Вилхелм V (Монферат)|Вилхелм V]] († 1191) и [[Юдит Бабенберг]], дъщеря на херцог [[Леополд III (Австрия)|Леополд III от Австрия]] ([[Бабенберги]]) и [[Салическа династия|Салирийката]] [[Агнеса от Вайблинген]]. По майчина линия Бонифаций е правнук на римко-немския император [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]].
 
Неговите братя са [[Вилхелм Монфератски (граф на Яфа и Аскалон)|Вилхелм Дългия меч]] († 1177, граф на [[Яфо|Яфа]] и Аскалон, бил женен за [[Сибила (Йерусалим)|Сибила Йерусалимска]] и баща на крал [[Балдуин IV (Йерусалим)|Балдуин IV]]), [[Конрад Монфератски]] († 1192; [[Списък на кралете на Йерусалим|крал на Йерусалим]], бил женен от 1187 г. за [[Теодора]], сестра на [[Исаак II|Исаак II Ангел]]) и [[Рение Монфератски]] (Райнер:, † 1183, (женен за [[Мария Комнина Порфирогенита]]), които имат също историческо значение. Той е братовчед на император [[Фридрих I Барбароса]].
 
Към края на 1170-те години тойБонифаций се присъединява къмс баща си на страната на братовчед си, римско-немският император [[Фридрих I Барбароса]], в неговата война притив [[Ломбардска лига|Ломбардския съюз]]. Неговият [[трубадур]] [[Раймбаут дьо Вакейрас]] го прославя катос придружителепическото приписмо походите''"Valen marques, senher de Monferrat".'' Добрите си отношешения с импретора Бонифаций заздравява чрез годежа на маркграфасвоя внай-голям Горнасин [[Италия]]с идъщеря [[Сицилия]]на императора. С брат си Конрад той поема през [[1183]] г. регентството на [[Маркграфство Монферат]], след като баща му тръгнал за [[Свети земи|Света земя]].
 
През 1191 г. император [[Хайнрих VI (Свещена Римска империя)|Хайнрих VI]] дава на Бонифаций [[графство]]то [[Инчиза-Скапачино|Инчиза]]. След смъртта на брат му Конрад през [[1192]] г. Бонифаций поема [[Маркграфство Монферат|Маркграфството Монферат]]. През юни [[1194]] г. Бонифаций участва като флотски комендант в походите на императора в [[Сицилия]].
 
През лятото 1200 г. Бонифаций приeмa в [[Италия]] за много седмици в дома си делегацията на френските барони, която се връщала от [[Венеция]], където оговорила с дожа [[Енрико Дандоло]] получаването на кораби за транспорта на войската за Четвъртия кръстоносен поход.
През лятото 1201 г. Бонифаций пътува лично до Франция, среща се в [[Соасон]] с рицърите.
 
През октомври 1201 г. Бонифаций се среща в [[Агно|Хагенау]] за пръв път с византийския принц [[Алексий IV Ангел]]. Бонифаций предава власта на [[Маркграфство Монферат]] на синa си [[Вилхелм VI (Монферат)|Вилхелм VI]] и пристигa на 19 aвгuст 1202 г. във Венеция, oткъдeтo кръстоноснaтa флoтa тръгвa през октомври [[1202]] г.
 
След превземането на [[Константинопол]] през [[1204]] г. Бонифаций е предложен за [[император]] на новосъздадената [[Латинска империя]], заедно с [[Балдуин Фландърски]], но кандидатурата му е отхвърлена.
След избора на император, Бонифаций Монфератски получава азиатските земи на империята, но ги заменя за [[Солун]] и провинциите от континентална [[Гърция]], на чиято територия създава [[Солунско кралство|Солунското кралство]].
 
[[България|Българите]] с [[цар]] [[Калоян]] завладяват [[Адрианопол]]. Бонифаций участва с [[Латинска империя|латинците]] (и [[Република Венеция|венецианците]]) при обсадата на българите в Адрианопол от 29 март [[1205]] г. В последвалата [[Битка при Одрин (1205 г.)|Битка при Одрин]] на 14 април 1205 г. император [[Балдуин I]] попада в плен на българите. Докато братът на Балдуин [[Хенрих Фландърски]] воювал по-нататък с българите, Бонифаций се настанил в Солун.
Той възстановил [[замък]]а в [[Сяр|Серес]], който бил разрушен от българите през септември 1205 г. След това той завладява региона около [[Филипи]]. Бонифаций омъжва дъщеря си Агнеса през пролетта 1207 г. за новия император [[Хенрих Фландърски]]. През есента същата година той се среща с императора в [[Кипсела]] при Адрианопол.
 
На връщането си обратно в [[Месинопол]] Бонифаций разграбва [[Кърджалийски манастир|Кърджалийския манастир]] „[[Свети Йоан Продром]]“. Малко след това попада в засада от българите и в боевете е ранен от стрела в ръката.
На [[4 септември]] [[1207]] г. Солунският [[крал]] Бонифаций е заловен от местни [[българи]] при топлите извори на днешното село [[Лъджа (дем Мустафчово)|Лъджа]] ({{lang-gr|Θέρμες}}) в района на планинския масив [[Гюмюрджински снежник]] в южната част на [[Родопи|Родопите]]. Главата му е отсечена и изпратена на [[цар Калоян]].
 
== Фамилия ==
 
Бонифаций Монфератски е женен два, или вероятно три пъти. С първата си съпруга Елена ди Боско той има три деца:
* [[Вилхелм VI (Монферат)|Вилхелм VI]] († 17 септември 1225), маркграф на Монферат
* [[Агнеса Монфератска]] († 1208), ∞ 1207 г. с император [[Хенрих Фландърски]] († 1216)
* Беатриса, ∞ с Енрико II ди Карето, маркиз на Савона
 
Неговата втора съпруга вероятно е Жана дьо Шатильон, дъщеря на [[Райналд дьо Шатильон]], с която няма деца. Третата му съпруга е от 1204 г. вдовицата на император [[Исаак II Ангел]], [[Маргарита Унгарска]] (Мария), дъщеря на крал [[Бела III]] от Унгария. С нея той има един син, [[Деметрий Монфератски|Деметрий]] († 1230), който го последва като крал на Солун под регентството на майка си.
 
== Източници ==
 
* [http://www.fordham.edu/halsall/basis/villehardouin.html "Завладяването на Константинопол" от Жофруа дьо Вилардуен, с описание на дейността и смъртта на Бонифаций Монфератски]
* David Brader, ''Bonifaz von Montferrat'' (Berlin, 1907)
* A. Goria, [http://www.treccani.it/enciclopedia/bonifacio-i-marchese-di-monferrato_(Dizionario-Biografico)/''Bonifacio I, marchese di Monferrato''], XII, 118-124
* Steven Runciman, ''Thessalonica and the Montferrat inheritance'', in: ''Gregorios ho Palamas'' 42 (1959), S. 27-34
* Donald E. Queller, Thomas F. Madden, ''The Fourth Crusade: the conquest of Constantinople, 1201-1204'' (1999)
 
== Външни препратки ==
* [http://chernichevo.blogspot.com/2008/03/blog-post.html За това как един латински крал поискал да завладее българските земи, но вместо това загубил главата си и кралството си]
 
{{история-мъниче}}
{{Портал Македония}}
[[Категория:Кръстоносни походи]]