Клетъчни органели: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м транскрипция (генетика) -> транскрипция (биология); форматиране: 6x интервали, 3x А|АБ, 2x А|А (ползвайки Advisor.js)
Ред 1:
[[Картинка:Biological cell.svg|thumb|400px|Схема на типична животинска клетка. [[Органела|Органели]]: (1) [[Ядърце]] (2) [[Клетъчно ядро|ядро]] (3) [[рибозома]] (4) [[алвеола]], (5) [[Ендоплазмен ретикулум|гранулиран ER]], (6) [[апарат на Голджи]], (7) [[цитоскелет]], (8) [[Ендоплазмен ретикулум|гладък ER]], (9) [[митохондрий|митохондрий]], (10) [[вакуола]], (11) [[цитоплазма]] ([[цитозол]]), (12) [[лизозома]], (13) [[центриола]] ]]
 
В [[клетъчна биология|клетъчната биология]], '''органелът (органелата)''' е отделна структура на [[клетка]]та, имаща определени функции. Има много типове органели, особено в [[еукариот|еукариотните клетки]] на висшите организми. Клетъчните органели могат да бъдат разположени както в [[цитоплазма]]та, така и в [[ядро]]то. Цитоплазмените органели се намират в полутечна среда (''[[цитозол]]''), а ядрените в ''ядрен сок''. Исторически органелите са открити с помощта на [[микроскоп]]а, както и с използването на [[клетъчна фракция|клетъчната фракция]].
Ред 7:
==Видове органели в еукариотните клетки==
Цитоплазмените органели могат да бъдат:
# ''немембранни'' ([[рибозома|рибозоми]], [[цитоцентър]], [[реснички]], [[камшиче|камшичета]]та и включения),
# ''едномембранни'' ([[ендоплазмен ретикулум|ендоплазмена мрежа]], [[лизозома|лизозоми]], [[апарат на Голджи]], [[пероксизоми]] и [[вакуола|вакуоли]]) и
# ''двумембранни'' ([[митохондрия|митохондрии]] и [[пластид|пластиди]]и).
 
===Немембранни органели===
Ред 22:
Лизозомите са цитоплазмен органел- малко мехурче, което е ограничено чрез мембрана от цитозола.В тях се съдържат много и хидролитични ензими, които катализират разграждането на белтъците, въглехидратите и нуклеиновите киселини ([[автолиза]]). Тези мембранни мехурчета са с диаметър около 0,2-0,5 [[микрометър|микрометра]].
 
Комплексът на Голджи е съставен от няколко сплеснати цистерни, събрани в пачка, и много различни по големина мехучета. Той играе централна роля в секрецията на клетката. Апаратът на Голджи образува секреторни мехурчета, които внасят и изнасят вещества и съединение във и от клетката. В тези мехурчета се извършва пиноцитозата и фагоцитозата, които представляват смилане на чужди тела, [[пиноцитозата]] за течности, а [[фагоцитозата]] за твърди частици.Пероксизомите са кръгли едномембранни органели. В тях се разгражда вредния за клетката [[водороден пероксид]] '''(Н<sub>2</sub>О<sub>2</sub>)'''.
 
[[Вакуола|Вакуолите]] са големи органели, в които се складират резервни вещества или се съдържат багрила, освен това те отговарят за тургорното налягане в клетката. Локализирани са в [[растителна клетка|растителната клетка]].
Ред 28:
===Двумембранни органели===
 
Двумембранните органели са ограничени от цитозола на клетката чрез 2 мембрани. Те са най-сложно устроените органели. Хлоропластите са кръгли тела. Вътрешното пространство е оградено от двете мембрани и се нарича строма. В нея има 3-ти вид мембрани - [[тилакоидна мембрана|тилакоидни]], които образуват [[грани]], представляващи система от вдлъбнати тилакоидни мембрани, образуващи празнини помежду си. В хлоропластите се извършва [[фотосинтезата]].
 
[[Митохондрий|Митохондриите]] са енергийните станции на клетката. Имат външна и вътрешна мембрана. Вътрешната е силно нагъната и образува кристи. Вътрешното пространство се нарича матрикс. В митохондриите се синтезира аденосинтрифосфат ([[АТФ]]), макроергично съединение в което се съхранява енергията получена от метаболитното окисление на веществата в клетката.
 
[[клетъчно ядро|Ядрото]] също има двойна [[ядрена мембрана|ядрена мембрана]], която на места се събира и образува [[ядрени пори|пори]]. В ядрения сок се намира белтъкът [[хроматин]] и се съхранява наследствената информация в [[ДНК]]. В ядрото може да има 1 или повече малки [[Ядърце|ядърца]].
 
В ядрото се извършват жизненоважните процеси на съхраняване и презаписване на генетичната информация - [[репликация]] и [[транскрипция на гените]].
{| class="wikitable" align="center"
|+'''''Главни еукариотни органели'''''
!Органел
Ред 53:
|[[Вакуола]]||складиране||едномембранен органел||еукариоти
|-
|[[клетъчно ядро|Ядро]]||съхранение на ДНК и [[Транскрипция (генетикабиология)|Транскрипция]] на РНК||двойно-мембранен органел||всички еукариоти||притежава голямо количество наследствена информация
|-
|}
Ред 59:
==Органели в прокариотните клетки==
 
[[Прокариот|Прокариотите]]ите не са така сложно устроени като еукариотите и нямат клетъчни органели оградени от [[липиден бислой|липидни мембрани]]. В миналото се смятало, че те имат слаба вътрешна организация, но постепенно се открили вътрешни прокариотни структури. Важно откритие е, че някои прокариоти имат ''микрокомпартменти'', който са оградени от [[протеини]]. По забележителни е вида на прокариотните органели като ''магнетотомите'' оградени от [[липиди]].
 
Прикариотите притежават множество рибозоми от прокариотен тип с коефициента на седимантация '''70'''. Също така те имат камшиче (1, по-рядко 2 на брой) и [[пили]], с които могат да се предвижват.