Ауровил: Разлика между версии

 

Ауровил е организиран правно като Фондация Ауровил по постановление на Индийския парламент. Секретарят на Фондация Ауровил, който е държавен чиновник, не е ауровилец и се сменя периодично, е формално отговорен за даването или отнемането на статуса на жителство, след препоръка и консултации със съответната ауровилска група. Индийското Министерство за развитие на човешките ресурси назначава Международен консултативен съвет и Управителен Съвет, който от своя страна одобрява членовете на ключови ауровилски групи, като група за управление на капитали и имоти, координиране на бюджета, градско планиране и други. Фондацията, напълно контролирана от индийското правителство, понастоящем притежава около половината от земята, на която е построено селището. Остатъкът от земята се купува при наличие на капитал.

През 2004 г., тогавашният президент на Индия Д-р А.П.Дж. Абдул Калам посещава Ауровил и изразява своята най-висока признателност и морална подкрепа към Ауровил. През януари 2008 г., настоящият президент на [[Индия]], г-жа Пратибха Д. Патил също посещава Ауровил и изказва своята дълбока признателност към уникалността и работата на Ауровил. „Съдбата на Индия е да поддържа и подкрепя тази работа за бъдещето на човечеството” са нейните заключителни думи в послание по случай 40-годишнината на Ауровил.

През януари 2010, скоро, след като поема поста си на генерален секретар на ЮНЕСКО, г-жа Ирина Бокова посещава Ауровил и в своето обръщение споменава: "За мен е изключителна чест, че част от моята визия за ЮНЕСКО, че някои от моите идеи са били така добре приети от вас тук, които въплъщавате онова, за което ЮНЕСКО е била създадена и към каквото ЮНЕСКО се стреми - единство между хората. Единство в многообразието, толеранс, съгласие и стремеж към човешките стойности, които са тъй важни в този глобализиран свят...Наистина вярвам, че вие можете да съдействате в търсенето на ЮНЕСКО на нов баланс и нов хуманизъм в 21 век... Именно посланието за хуманизъм ние споделяме."