Уикипедия

Тривелий Теоктист: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 27:
 
 
Името на свети '''Тривелий Теоктист - цар Български''' е записано в „''Списък на българските православни светци''”. Там се казва, че светецът се почита от [[БПЦ|Българската Православнаправославна Църквацърква]] на [[4 януари]] и [[3 септември]].<ref>[http://www.pravoslavieto.com/1/calendar.htm#1 Църковен календар с жития на светците за 2011 г.]</ref>
 
==Кратка биография ==
 
Свети Тривелий Теоктист е владетелят княз [[Тервел]] от рода [[Дуло]], син на [[Аспарух]] и внук на [[Кубрат]].<ref>[http://books.google.com/books?id=BgTvAAAAMAAJ&q=%D1%81%D0%B2.+%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B9+%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BB&dq=%D1%81%D0%B2.+%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B9+%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BB&hl=bg&ei=iWQkTbTcFImdOoDamaQC&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=10&ved=0CEcQ6AEwCQ Годишник на Софийския Университет "Св. Климент Охридски", Университетско издателство - 2002 г. стр. 80.]</ref> Възкачва се на българския престол и управлява [[Първа българска държава|Първатапървата Българскабългарска държава]] в периода 695-722 г. През 705 г. в [[Константинопол]] княз Тервел получава титлата [[кесар]] на [[Византия|Източната Римска империя]] и цар на [[България]]. В тази връзка [[Патриарх Никифор]] пише в своята „Кратка история”, че през есента на същата година император [[Юстиниан II|Юстиниан Носоотрязания]] излязъл извън портите на Константинопол, придружаван от голям отряд войска и пълководците им, и дошъл в лагера на българите лично да почете Тервел. В държавната йерархия на Римската империя титлата [[кесар]] е била най-високата, с която са били удостоявани средновековните европейски владетели. Кесарят всъщност е и съимператор. Титлата е получавана само и единствено от християнски владетели, а цар Тервел явно е бил приел християнството заедно със своето семейство. Няма друг случай в 12-вековната история на Източната Римска империя за кесар да е провъзгласяван чужд владетел.
 
Популярността на кръстителя Князкняз Тервел сред хронистите на християнска Европа е много голяма. Още в края на XV век за него пише един от най-важните представители на италианската историография - [[Марк Антонио Сабелико]]: „''Както се говорело, първият български крал кръстител е Требелиус...”'' Европейските автори отделят на Тервел достойно внимание, наричат го „спасител на Европа”, защото е спрял арабската инвазия на Стария континент и спасява Източната Римска империя от ислямизация. Исторически и художествени произведения в Европа до 17-иХVІІ век пресъздават с признателност делото на българския княз, канонизиран от християнската църква като Светисвети крал Тривелий. За най-големия подвиг на цар Тервел, станал причина да бъде канонизиран за християнски светец и споменаван с признателност като ''Спасител на Европа'', средновековните хронисти също пишат подробно.
 
По това време не е минал век, откак е започнал да се проповядва [[ислям]]ът и [[араби]]те - [[мюсюлмани]] превземат цяла [[Мала Азия]], нахлуват в [[Персия]] и [[Армения]], превземат и [[Северна Африка]]. През 711 година се прехвърлят на европейския континент - маврите превземат [[Испания]], през 716 година превземат [[Лисабон]] и се отправят на изток към [[Франция]]. По същото време арабите нахлуват в [[Тракия]] със силна войска и опустошават напълно цялата провинция. След това се насочват към [[Константинопол]] и като се укрепяват близо до градските стени, започват пълна обсада на града откъм сушата. Три хиляди кораба навлизат в [[Босфора]] и обсаждат Константинопол и откъм морето. Целта е двете ислямски армии - от запад, откъм Испания, и от изток, откъм Константинопол - да нападнат едновременно от двете страни [[Европа]] и да я превземат. Обсадата на града продължава три години. В крепостта няма храна, нито вода, защото арабите прекъсват акведукта. Градът тъне в мръсотии, пламват болести, хората са отчаяни. Гладът така притиска дори и арабите, че те изяждали труповете на мъртвите, взаимно се изтребвали, за да се нахранят или търсели дребни камъни и ги изяждали, за да утолят глада си, както пише [[Михаил Сирийски]]. В ранната утрин на 15 август 718 г. над арабските войски се изсипва вихрушка от стрели, а след тях връхлита българската конница. Тервел напада арабите изневиделица в гръб и докато съмне, според пестеливите думи на [[Теофан Изповедник]]: „''българите …избили 22 хиляди араби''”. Погромът е ужасен, арабите побягват в паника, някои се хвърлят от отчаяние в Босфора, а корабите им вдигат платна и отплават.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Тривелий_Теоктист“.