Тибетски будизъм: Разлика между версии

През 11 век настъплението на [[ислям]]ската династия на [[Моголска империя|моголи]]те в Индия допълнително ускорява преноса на ученията. Началото на периода на новите преводи или '''Сарма''' е пристигането на учения [[Атиша|Атиша Дипанкара Шриджняна]], поканен от кралското семейство Нари през [[1040]] г. Това също е времето на учители като [[Марпа|Марпа Преводача]], основател на [[Кагю]], [[Кюнгпо Налджор]] основател на [[Шангпа Кагю]], [[Кьон Кьончог Гялпо]], основател на [[Сакя]], [[Дромтонпа]], ученик на Атиша и основател на [[Кадам]] и [[Долпопа Шераб Гялцен]] основал [[Джонанг]]. Някои от тях като [[Дрокми ЛодзаваЛоцава]], [[Бари ЛодзаваЛоцава]] и Марпа ЛодзаваЛоцава носят към името си тази почетна титла, която означава преводач. Докато за трите по- стари линии на Будизма в Тибет Нингма, Сакя и Кагю от централно значение са тантричните медитативни методи, то за по-късната школа [[Гелуг]], вдъхновена най- вече от Кадам, по- типичен е [[Сутра]] подхода на постепенния път. Като основател на Гелуг се почита [[Дзонкапа|Дже Дзонкапа]], учител на първия [[Далай Лама]]