Тибетски будизъм: Разлика между версии

Установяването на [[Будизъм|Будизма]] в [[Тибет]] е процес продължил няколко века в продължителен контакт с [[Индия|индийските]] първоизточници. Това е причина да се смята, че ученията на Буда са стигнали там в много чист и цялостен вид. Първите сведения за за това са свързани с активността на живелия в първата половина на 7^ми век крал [[Сонгцен Гампо]] ([[609]] – [[649]]). Повече от век след това неговият потомък крал [[Трисонг Децен]] ([[756]] – [[797]]) поканва двама велики учители - [[Падмасамбхава]] и [[Шантаракшита]] и те за първи път предават ученията на Буда в Тибет в цялата им пълнотата и това, което оставят в наследство по - късно става известно като "Старите Преводи" или школата [[Нингма]]. Първи пристига ученият Шантаракшита, ръкополага първите монаси и започва изграждането на манастира [[Самие]] недалеч от [[Лхаса]]. Той обаче среща два вида трудности, с които не успява да се справи: негодуванието на тибетската аристокрация и местните демонични енергии. Тогава кралят кани почитаният като втори Буда Падмасамбхава, наричан в Тибет Гуру Ринпоче, който се справя и с едното и с другото. Той предава [[тантра|тантричните]] [[медитация|медитативни]] методи и оставя многобрийни «Скрити съкровища» или [[Терма|Терми]]. Към края на царуването на Трисонг Децен, когато в страната са само учениците на Гуру Ринпоче и Шантаракшита, в столицата ЛасаЛхаса се провежда съвет, на чийто диспути се решава от кои източници следва да се приеме Будизма, защото в Тибет имало и учители от [[Китай]], които преподавали пътя на внезапното просветление, вероятно отговарящ на съвременния Чан или [[Дзен]]. Диспутите били безапелационно спечелени от [[Камалашила]], ученик на Шантаракшита и оттогава насетне единствено учения дошли от Индия били приемани за автентични. Следва период от около век на разцвет на Будизма в Тибет, чийто апогей бележи царуването на третия от така почитаните [[Дхарма]] крале – [[Ралпачен]].