Теория на обектните отношения: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1:
{{психоанализа}}
'''Теорията на обектните отношения''' е психодинамична теория, като част от [[Психоанализа|психоаналитичната теория]]. Теорията обяснява динамичните процеси на развитието на психиката като изристващаизрастваща в отношениеята между реалните други в обкръжаващата среда. "Обектите" в името на теорията се свързват с и с реалните други в света на някой, и с [[Интернализация|интернализираните]] образи на другите. Обектните отношения са оформени първоначално от ранните взаимодействия с първите хора, които отдават грижата си. Тези ранни модели могат да бъдат променени с опит, но често продължават да упражняват влияние по време на живота. Терминът "обектни отношения" е формално измислен от Фейърбеърн през 1952,<ref>Fairbairn, W.R.D., (1952). ''Psychoanalytic Studies of the Personality''. London: Routledge and Kegan Paul, 1981.</ref> но линията на мислене се свързва с активността във формирането на психоанализата от 1917 нататък.<ref>Ogden, T. (2005). ''This Art of Psychoanalysis: Dreaming undreamt dreams and interrupted cries''. NY: Routledge. (p. 27). </ref> Теорията на обектните взаимоотношения е доста новаторски разработвана през 40-те и 50те от британските психолози [[Роналд Феърбеърн]], [[Мелани Клайн]], [[Доналд Уиникът]], [[Хари Гънтрип]] и други.
 
Обектите отначало са схващани в детската психика чрез техните функции и се обозначават като "частични обекти". Гърдата, която храни гладното бебе е "добрата гърда". Гладното бебе, което не намира гърда е във връзка с "лошата гърда". Чрез повторяемо преживяване вътрешните обекти са формирани от модели, изплуващи в нечие субективно преживяване на грижата от страна на обкръжаващата среда. Тези интернализирани образи може да бъдат или да не бъдат точни изображения на сегашните, външни други.
Ред 25:
</blockquote>
Ролята на несъзнаваната фантазия е същността в развитието на капацитета на мисленето. В термините на [[Уилфред Бион]] образа на фантазията е предварителна представа, която не е мислене докато преживяването не се комбинира с реализацията в света на опита. Предварителната представа и осъзнаването се комбинират, за да заемат форма като концепция, която може да бъде мислене.<ref>Bion, W. (1962) "A theory of thinking". In ''Second thoughts: Selected papers on psycho-analysis'' (pp. 111&ndash;119). London: Karnac. 1967</ref><ref>Bion, W. (1977). Two papers: The grid and caesura. Karnac: London.</ref><ref>Ogden, T. (1990). ''The matrix of the mind: Object relations and the psychoanalytic dialogue''. Lanham, MD: Aronson.</ref> Класически промер за това се крие във вглеждането на детето в зърното в първите часове на живота. Обезпечаването на зърното доставя реализацията в света на опита и чрез това време, чрез повторяемо преживяване, предварителната представа и осъзнаването се комбинират, за да създадат концепция. Капацитета на душевността строи върху предишни преживявания като обкръжаваща среда и детето взаимодействат.
<blockquote/>
 
== Източници ==
<references />
{{Превод от|en|Object relations theory|285323062}}
 
== Външни препратки ==
Line 35 ⟶ 36:
*[http://ajp.psychiatryonline.org/cgi/reprint/160/2/241.pdf Melanie Klein Obituary]
 
{{Превод от|en|Object relations theory|285323062}}
 
[[Категория:Психоанализа]]
{{Портал Психология}}
 
{{Психология-мъниче}}
[[Категория:Психоанализа]]
 
 
[[de:Objektbeziehungstheorie]]