Разлика между версии на „Влашко“

м (r2.7.1) (Робот Добавяне: kk:Валахия)
В [[Античност]]та на територията на Влашко от [[107]] до [[256]] <ref> формално провинцията е ликвидирана от имп. [[Аврелиан]] в 272 г., а населението е евакуирано южно от Донав от дн. Поморавие до Тесалия като е образувана провинцията Дакия Аврелиана със столица [[Сердика]]</ref>(за 149 години) съществува римската провинция [[Дакия (провинция)|Дакия]], наречена по името на [[траки|тракийско]]то племе [[даки]], което е населява тези земи от дълбоко древност.
 
Влашко е част от българската държава от момента на основаването ѝй след преселението на [[българи]]те, водени от хан [[Аспарух]] ([[681]]), до падането на [[Първа българска държава|Първото българско царство]] под [[Византия|византийска]] власт през [[1018]] година. След това там е образувана [[Византия|византийската]] [[тема]] [[паристрионПаристрион]], но властта на империята отвъд Дунав е по-скоро номинална и скоро е напълно пометена от нашествията на [[печенеги]], [[маджари]], [[кумани]] и [[узи]], немалко от които се установяват там смесвайки се със завареното [[българи|българско]] население. Оттогава областта е наричана и Кумания, а името Влахия носят области в днешна Македония и Сърбия.
 
ССлед възстановяването на [[Втора българска държава|България]] в 1185г. при [[Асеневци]], земите на север от Дунав били опора на въстанието отново стават интегрална част отна българската държава. През средата на [[13 век]] [[Францискански орден|францисканският]] монах и пътешественик [[Вилхелм де Рубрук]] пишев 1253 г. посочва, че "Влахия принадлежи на Асен", т.е. на българския цар [[Михаил II Асен]].<ref>Златарски, Васил. История на българската държава през Средните векове. Т. 3 Второ българско царство. България при Асеновци (1187-1280), София 1940, с. 373-374.</ref>
 
След [[12 век]] според византийски, български и унгарски извори Влашкобъдещата Влахия е гранична военна област на българскатаБългарската държава. В нея сасе назначавани [[княз]]е илиназначават войводи (военни управители), иа няманаселението [[цар]]в илиКарпатите [[крал]]има катостатут монарси,на кактогранично. Показателно е, приче съседнитев независимиизворите държавиот XII и първата половина на XIII в. Отнаименованията тозибългари, власи, периода сачесто и известнитекумани влахо-българскисе грамотиизползват накато местните феодалиси­ноними.
 
В 1227-1232 г. унгарските опити за покръстване на куманите и привличането им към своето кралство, използвайки за повод съюза на Иван Асен ІІ с византийците, водят до българо-унгарски сблъсък при който в 1232 г. унгарците окупират западната част на Влашко - Олтения и създават от тази българска област Северинския банат, а Бела ІV започва да се титлува „крал на Унгария, България и Кумания”.
От [[1330]] г. след победата в [[Битка при Посада|битката при Посада]] на [[Басараб I]] Влашко е фактически самостоятелно [[княз|княжество]]. Един от неговите деспоти е [[Влад Цепеш|Влад III Цепеш]] (1431-1476 г.), по-известен като ''граф Влад Дракула''. След дълъг период на героична съпротива, в който той се отличава както със безгранична смелост така и със нечувана жестокост, граничеща със [[садизъм]], до края на [[15 век]] областта изцяло пада под османско владичество. Имало само 64 години независимо съществуване след [[битка при Ровине|битката при Ровине]] в [[1394]] г. Влашко става [[васал]]но на турците княжество по време на [[Мирчо Стари]] задължено първоначално само да плаща данък на [[Османската империя|Османска империя]], а по-късно е сведено владение чиито княз ([[каймакам]]) се назначава от султана, но османците никога не го превръщат в турски санджак подобно на завладените от тях земи южно от Дунав.
 
В 1241 г. при [[Иван Асен II]] българската войска, в която както обикновенно участват и [[власи]] и [[кумани]], нанася поражение на лявото крило на татарското нашествие земите по р.[[Олт]]. При [[Константин Асен]] (1257-1277) [[Унгария]] успява да завземе отново голяма част на отвъддунавска България във Влахия. В 1277г. в битка с унгарците загива местния войвода Литовой.
 
ОтВ периода на феодално разпокъсване на България в 14 век българските войводи на север от Дунав започват да са обособяват като васални на царя. Победата над унгарците на [[1330]]Басараб г.I|Иванко следІ победатаБасараб]] в [[Битка при Посада|битката при Посада]] през [[1330]] г. издига авторитета и полага основите на самостойността на Влашкото [[Басарабкняз|княжество]], Iно и при Радул І (управлявал 1377-1385г.) българската митница и граница е на [[Карпати]]те, Влашкоа войводата е фактическиподчинен на самостоятелноцар [[князИван Александър]], комуто се оплаква от царските митничари<ref>[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/za.htm Пламен Павлов, За северната границя на Второто българско царство през ХІІІ-ХІV век, © Електронно списание LiterNet, 11.06.2009, № 6 (115)]</ref>. От този период са и първите от известните влахо-български грамоти на местните феодали. Едва след като Българското царство е унищожено от турците, при поставения за управител на Влахия от цар [[Иван Шишман]] войвода [[Мирча Стари|княжествоМирчо Стари]] управляваната от него Влахия става суверенно княжество. Един от неговите деспоти е [[Влад Цепеш|Влад III Цепеш]] (1431-1476 г.), по-известен като ''граф Влад Дракула''. След дълъг период на героична съпротива, в който той се отличава както със безгранична смелост така и със нечувана жестокост, граничеща със [[садизъм]], до края на [[15 век]] областта изцяло пада под османско владичество. Имало само 64 години независимо съществуване след [[битка при Ровине|битката при Ровине]] в [[1394]] г. Влашко става [[васал]]но на турците княжество по време на [[Мирчо Стари]] задължено първоначално само да плаща данък на [[Османската империя|Османска империя]], а по-късно е сведено владение чиито княз ([[каймакам]]) се назначава от султана, но османците никога не го превръщат в турски санджак подобно на завладените от тях земи южно от Дунав.
 
През [[1600]] г. за първи път се осъществява обединяване (при княз [[Михай Витязул]]) на Влашко с [[Трансилвания]] и [[Молдова (област)|Молдова]], което обаче просъществува само една година.
Анонимен потребител