Разлика между версии на „Обсада на Антиохия (1097 – 1098)“

м
Монофизитство
м (към Източници)
м (Монофизитство)
| картинка = Image:SiegeofAntioch.jpeg
| описание = Обсадата на Антиохия, ''средновековна миниатюра на Себастиан Мамеро, 1490 г''
| период = [[21 октомври]] [[1097]] - [[28 юни]] [[1098]] г.
| място = [[Антиохия|Антиохия на Оронт]] (днес [[Антакия]], [[Турция]])
| причина =
| повод = Поход към завладяния от селджуките Йерусалим
| повод =
| територия = [[селджуки|Селджукска]] [[Сирия]]
| резултат = ''Убедителна крайна победа за кръстоносците''
| страна1 = [[Image:Cross-Pattee-alternate red.svg|25 px]] '''[[Първи кръстоносен поход]]'''
{{Битки на Първия кръстоносен поход}}
 
'''Обсадата на Антиохия''' е един от най важнитенай–важните епизоди от епопеята на [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]]. След успешния и&#768; край възниква [[Антиохийско княжество|Антиохийското кръстоносно княжество на Боемунд]]. Поради [[Крепост|дължината на градските стени]]<ref>Според изочниците на А. Маалуф тя надминава 6 километра; в града, който през Античността живеят пет пъти повече хора в момента на обсадата има пространства, подходящи за култивиране на растителни храни.</ref>, силния [[гарнизон]], [[Планина|планинския масив]] на изток и естествения ров на ''р.Оронт'' кръстоносците решават, че не могат да завладеят града с щурм и решават да го подложат на изтощителна [[обсада]]. По същите причини и тя не е напълно ефективна, тъй като не може да се осъществи пълна блокада на големия град. Кръстоносците разчитат и на помощ отвътре - от [[християни]]те [[арменци]] и [[сирийци]]-[[Монофизитство|монофизити]], но те бързо са елиминирани от крепостта.<ref>В един от първите дни на обсадата [[Яги Сиян]] ловко се оттървава от много християнски граждани, като уж ги праща да почистят защитните ровове, а на вечерта не ги пуска обратно в града.</ref>
 
==== Предисловие ====
На 25 юни 1098 г. кръстоносната армия извъшва демонстративна заблуждаваща [[маневра]] - тръгва на юг уж за да се сблъска с турците на [[Карбука|Курбука]], а изненадващ щурм през '''Железния мост''' на [[Оронт]] и предадената кула бързо отблъсква антиохийците в цитаделата на укрепения град. В преследването им по градските улици с желание се включват и десетки антиохийски [[Арменска апостолическа църква|арменци]] и [[Антиохийска патриаршия|сирийски християни]]. Атаката се води лично от Боемунд, който не пропуска да си присвои всички поклоннически и военни заслуги за победата и скоро владее почти целия град - без квартала и северната порта на града, които [[Тулуза|тулузкия]] граф [[Раймон дьо Сен-Жил]] отказва да отстъпи.
 
==== КурбукаКарбука и Копието ====
[[Файл:Grafa ha Flandria Robert II dio Normandi pred Antiohia 28 Iuni 1098.JPG|дясно|300 px|border]]
Радостта от победата е кратка. От обсаждащи кръстоносците скоро се превръщат в обсадени от обединената закъсняла деблокираща армия на персийския селджук, атабека на Мосул '''Курбука[[Карбука (атабек на Мосул)|Карбука]]'''. Храна в града липсва, а хватката на турците е смъртоносна. Кръстоносците са деморализирани, докато едно много спорно от историческа и теологическа гледна точка събитие не им припомня първоначалния ентусиазъм. Провансалският поклонник '''Пиер Бертелеми''' споделя за видение - [[Свети Андрей]] му прошепва, че '''[[Копие на Лонгин|Копието, пронизало Иисус на Кръста]]''' се намира заровено под паважа на църквата Свети Петър в града. Никой не обръща внимание на екзалтирания пилигрим, докато думите му не достигат до Боемунд. Интересно е, че там наистина лежи и е изровено старо острие на копие... Това събитие налива сили в ръцете на кръстоносците. В самоотвержена атака срещу силите на КурбукаКарбука - според ''Грусе'' разпокъсани от конфликти между [[емир]]ите, Боемунд, [[Робер Куртьоз|Робер]] [[Норманска династия|Нормандски]] (на илюстрацията вдясно, в двубой с конник-селджук) и другите рицари пробиват обсадата, а арменците от околностите довършват отстъпващите в безпорядък селджуки.
 
Самото сражение протича бързо и с изключителен шанс за кръстоносците. Селджукските емири са разединени, те пропускат възможност за атака, когато християнската армия излиза без боен строй през портите на града. Според медиавистите Курбука е толкова уверен в реалното си превъзходство, че препуска и спира някои втурнали се в атака в този момент турски отряда. Пълководецът иска да смаже цялата кръстоносна войска и затова я чака тя да излезе цялата и да няма останали зад стените. Но в завързалото се сражение кръстоносците се показват като по-опитни, по-добре въоръжени и по-мотивирани от скорошните събития и турците бързо са обърнати в бягство.
== Източници ==
<references />
* [[Амин Маалуф|Маалуф, АмирАмин]] ''"Кръстоносните походи през погледа на арабите"''
* Ришар, Жан. ''”История на кръстоносните походи"'', (превел от френски Веселина Илиева), ИК "Рива" ISBN 9543200483
* Грусе, Рене ''"История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство"'', том І, част І, ISBN 9789545843747