|
Терминът '''сонетСонет'''<ref>„Речник на съвременните литературни термини“ — [[Роджър Фаулър]], изд. Наука и изкуство — София, 1993</ref> е музикален термин, извлечен от провансалската[[прованс]]алската дума ''sonet'' и [[Италиански език|италианската]] ''sonetto'', и двете означаващи малка [[песен]]. През тринадесети век той е обозначавал [[поема]] от четиринадесет писани реда със стриктна [[рима]] и логическа структура. Конвенциите, асоциирани със [[сонет]]асонета, се изменят през неговата история.
Римата не преминава през цялото стихотворение, а изгражда 3 четиристишия, с кръстосани [[рима|рими]], и заключително двустишие (със съседни рими). Схемата на сонета е: abab cdcd efef gg. Тя е нещо забранено и дори считано за глупаво по време на революцията.
Технически определянето на сонета не е проблем: 14 стиха[[стих]]а, разделени (обикновено) чрез римата и тезата в единства от по 8 стиха (октава) и 6 стиха (секстина). Метриката е обичайно използваната в конкретния език: в английския това е петостъпният [[ямб]], във френския -— александринът[[александрин]]ът, а в италиански -— езикът, на който за пръв път се създава sonetto ("песничка"„песничка“) -— единадесетосричният стих.
Първият виден представител на сонета е [[Петрарка]] (1304 -— 1374)- ''"Лаура"„Лаура“''. Схемата на римуването на Петрарка (abba, abba, cde, cde или cdc, dcd) е доста по-различна от тази у [[Шекспир]] (abba, cdcd, efef, gg). (Из ''"Речник на съвременните литературни термини"'' - [[Роджър Фаулър]], изд. Наука и изкуство - София, 1993)
== Източници ==
<references />
[[Категория:Поетични жанрове]]
|
