Обсада на Антиохия (1097 – 1098): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м /атабека на Мосул '''[[Карбука (атабек на Мосул)| |
м Опити за пробив на обсадата |
||
Ред 25:
==== Предисловие ====
Пред стените на Антиохия, родния град на [[Йоан Златоуст]] окончателно блесва държавническия и военен гений на Боемунд. Кръстоносният поход достига северносирийския град на [[Яги Сиян]] и го обсажда под ръководството на норманския рицар. Боемунд умело преодолява както съпротивата на турските гарнизони, така и вътрешната на бароните, пристигнали тук за нови владения. Това постига със серия от умели и не без гордост описвани от ''[[Гийом от Тир]]'' като ''лукави'' хода.
Норманският принц се отрича от клетвата си за вярност спрямо [[Алексий I Комнин|Алексий Комнин]] под предлог,
[[Image:Capture of Antioch by Bohemond of Tarente in June 1098.JPG|thumb|ляво|Боемунд Тарентски завладява Антиохия]]
Находчивостта на Боемунд в тези ситуации дълго се помни и деморализира мюсюлманските бойци. А когато той разбира за напредващата към Антиохия армия на [[Персия|персийските]] и [[дамаск]]ите селджуки разбира, че е време за действие. Боемунд отново се свързва с ''Фируз'', но първо припомня обещанието на останалите барони - Антиохия е за Боемунд, ако той я победи и василевса сам не я поиска.
=== Опити за пробив на обсадата ===
Яги Сиян е уверен в твърдината на стените си, между които държи повече припаси, отколкото гладуващите кръстоносци могат да намерят наоколо. Още по-спокоен е след прогонването на ''"ал-умаа и наззара"'' - така мюсюлманите наричат християнските антиохяни, последователи на [[Назарет]]ския [[пророк]]. Но му липсва смелост и достатъчно военна сила за да излезе и да отблъсне обсаждащите. Поради това той изпраща призиви за помощ до съседите си, с които Яги Сиян доскоро е бил в изострени отношения - Алепо, Дамаск и Мосул. Като негов усърден пратеник действа сина му Шамс ад-Давла, който първо отива пти царя на Дамаск Дукак. Последният враждува с брат си Редуан от Алепо; последният е и зет на Яги Сиян. Защо Шамс ад-Давла отива първо в Дамаск (Ас-Шам на арабски) остава агадка, но е факт, че наследникът на антиохийското емирство усърдно убеждава Дукак да облекчи обсадата, защото врагът астрашава и неговите владения. Дукак потегля със силен отряд, но в една неясна като моивация битка южно от Антиохия го отблъсква. Дукак е уплашен, не знае как да се справи с фуражирския отряд, на койо се е натъкнал, губи доста бойци и без да се бави се оттегля обратно в Дамаск, въпреки увещанияа на Шамс.
Шамс ад-Давла е изпратен в Алепо при безмилостния Редуан. Последният потегля срещу кръстоносците, но също е победен лесно, след като предпаливостта му скроява капан - конницата му е притисната в неудобен терен и не може да използва предимствата на маневреността си. Редуан също бяга, а отчаянието в Антиохия расте.
==== Атаката на 25 юни ====
|