Разлика между версии на „Обсада на Антиохия (1097 – 1098)“

м
Опити за пробив на обсадата
м (/атабека на Мосул '''[[Карбука (атабек на Мосул)|)
м (Опити за пробив на обсадата)
 
==== Предисловие ====
Пред стените на Антиохия, родния град на [[Йоан Златоуст]] окончателно блесва държавническия и военен гений на Боемунд. Кръстоносният поход достига северносирийския град на [[Яги Сиян]] и го обсажда под ръководството на норманския рицар. Боемунд умело преодолява както съпротивата на турските гарнизони, така и вътрешната на бароните, пристигнали тук за нови владения. Това постига със серия от умели и не без гордост описвани от ''[[Гийом от Тир]]'' като ''лукави'' хода.
 
Норманският принц се отрича от клетвата си за вярност спрямо [[Алексий I Комнин|Алексий Комнин]] под предлог, тъйче като[[Византия|византийския последнияимператор]] не съумява или отказва да окаже адекватна военна помощ на кръстоносците. Боемунд обещава на бароните, че сам ще завладее Антиохия<ref>Според хронистите ''Гийом от Тир, Албрехт от Аахен и съвременника на похода Раймон Дажил'', цитирани от Рене Грусе.</ref>. Целта му е да преодолее правно-юридическите домогвания на всички други и да получи Антиохия като собствено ленно владение. Получава принципната подкрепа на кръстоносните барони и изключва от сметките Алексий, Боемунд преговаря и с противника на селджуките [[Султансултан]]а на [[Египетски султанат|Фатимидския халифат]]. Успява да се оттърве и от талантливия византийски генерал '''[[Татикий]]''', разкривайки му лъжлив заговор между другите барони, уж целящ убийството на византийския военачалник. Татикий му вярва и напуска обсадата, оставяйки командването над византийския корпус, съставен от [[Туркопулитуркопули]] в ръцете на норманския благородник. Боемунд осъществява контакт и с обсадените - по-конкретно с [[арменец]]а на турска служба ''Фируз''. Последният е разочарован от господарите си (<ref>Грусе твърди, че съблазнили съпругата му), Маалуф съобщава за голяма глоба, наложена му от Яги Сиян заради [[контрабанда]]</ref> и обещава на Боемунд да предаде поверената му за охрана кула (наричана ''"Двете Сестри"''). Съобщава се и за много съмнителни субекти, може би [[шпионин|шпиони]] в лагера на обсаждащите, а и за сериозно нарушение на [[дисциплина]]та на кръстоносците. Боемунд прогонва [[Проститутка|проститутки]]те от лагера, налага сурови наказания и порицание на прегрешилите, а с шпионите се справя по начин, станал [[легенда]]рен в Ориента. Хронистите твърдят, че БоемондБоемунд наредил да заловят няколко непознати и съмнителни лица от местните в лагера, ''да ги обезглавят'' и да се разпространи слуха, че ''"шпионите ще бъдат препечени и раздадени за вечеря на кръстоносните бойци"''. Паниката веднага обзема оцелелите, турцикоито щом виждат обезглавените трупове да се полагат в огъня и натрапниците до един бягат от лагера. Тази история е повтаряна столетия след това в Ориента като ''Легендата за Тафурите'' - християнски ''бандити-канибали'' и техния ''главатар-крал'' Боемунд.
 
[[Image:Capture of Antioch by Bohemond of Tarente in June 1098.JPG|thumb|ляво|Боемунд Тарентски завладява Антиохия]]
Находчивостта на Боемунд в тези ситуации дълго се помни и деморализира мюсюлманските бойци. А когато той разбира за напредващата към Антиохия армия на [[Персия|персийските]] и [[дамаск]]ите селджуки разбира, че е време за действие. Боемунд отново се свързва с ''Фируз'', но първо припомня обещанието на останалите барони - Антиохия е за Боемунд, ако той я победи и василевса сам не я поиска.
 
=== Опити за пробив на обсадата ===
Яги Сиян е уверен в твърдината на стените си, между които държи повече припаси, отколкото гладуващите кръстоносци могат да намерят наоколо. Още по-спокоен е след прогонването на ''"ал-умаа и наззара"'' - така мюсюлманите наричат християнските антиохяни, последователи на [[Назарет]]ския [[пророк]]. Но му липсва смелост и достатъчно военна сила за да излезе и да отблъсне обсаждащите. Поради това той изпраща призиви за помощ до съседите си, с които Яги Сиян доскоро е бил в изострени отношения - Алепо, Дамаск и Мосул. Като негов усърден пратеник действа сина му Шамс ад-Давла, който първо отива пти царя на Дамаск Дукак. Последният враждува с брат си Редуан от Алепо; последният е и зет на Яги Сиян. Защо Шамс ад-Давла отива първо в Дамаск (Ас-Шам на арабски) остава агадка, но е факт, че наследникът на антиохийското емирство усърдно убеждава Дукак да облекчи обсадата, защото врагът астрашава и неговите владения. Дукак потегля със силен отряд, но в една неясна като моивация битка южно от Антиохия го отблъсква. Дукак е уплашен, не знае как да се справи с фуражирския отряд, на койо се е натъкнал, губи доста бойци и без да се бави се оттегля обратно в Дамаск, въпреки увещанияа на Шамс.
 
Шамс ад-Давла е изпратен в Алепо при безмилостния Редуан. Последният потегля срещу кръстоносците, но също е победен лесно, след като предпаливостта му скроява капан - конницата му е притисната в неудобен терен и не може да използва предимствата на маневреността си. Редуан също бяга, а отчаянието в Антиохия расте.
 
==== Атаката на 25 юни ====