Норуз: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 3:
[[Картинка:HaftSeen2.JPG|thumb|250px]]
'''
Това е [[Зороастризъм|зороастрийски]] религиозен празник.
<br />
== '''История и практика на Норуз''' ==
[[File:Noruz - Persia.jpg|thumb|Noruz - Persia]]<br />
<br />
В далечното минало, преди Шах Джамшид на персийската династия Пешдадиян, е основан фестивала на ''Норуз'' (което означава "нов ден" на Персийски език), с който празнично се е посрещало настъпването на пролетта след студената, тъмна зима. В онези времена Иран е пасторална общност, и този фестивал бележи победата на доброто над злото със светлината, която побеждава тъмнината. ''Норуз'' се посреща с настъпването на астрономическата пролет, когато е пролетното равноденствие - вечерта се равнява на деня, а впоследствие денят започва да се увеличава.<br />
'''Персийската Нова Година''' се празнува в продължение на най-малко 3000 години – традиция, която е дълбоко вкоренена в ритуалите и обичаите на иранците от тяхната древна религия Зороастрийството (Религията на Древна Персия преди появата на исляма през седми век сл.хр.). Това, което прави ''Норуз'' е уникално - това е единственият празник, който се почита от различни религиозни общности в различни страни.<br />
В древни времена традиционната „Софра“, която се е нареждала седем дена преди ''Норуз'', се е наричала ''„Софре Хафт Шийн“'' - Масата на Седемте „Ш” - та. Тя е символ на седемте дарове на природата с имена, започващи с буквата на персийски език „Шийн”. Една седмица преди празника, се поставя на масата в купичка покълналите зърна от пшеница или леща, което символизира поникването и развитието на зелените растения. Масата е отрупана с плодове, ядки, сладки и закуски, свещи, и Светото писание - ''„Хордех Авеста“'' за зороастрийците. Поставят се също купа със златни рибки и кошница с шарени яйца, показващи нов живот. Обичаят повелява, че посетителите, които идват да споделят празника с домакините, трябва да се поръсят с ароматна розова вода и да се помолят да погледнат в огледалото, за да си пожелаят нещо. Някои казват, че този ритуал символизира, хората да са ароматни и свежи като рози и да са ярки и блестящи като огледалото, през новата година.<br />
<br />
== '''„Софре Хафт Шийн/ Сийн“''' ==
[[File:7SEEN 89.jpg|thumb|7SEEN 89]]<br />
<br />
'''„Софре Хафт Шийн“''' е маса, която символизира духа на празника по същия начин, както коледната елха и насърчава специално празнично настроение в продължение на тринадесет дни. Тя е съдържала седем конкретни елемента, заедно с редица допълнения, които са символизирали подновяване, щастие, богатство, добро здраве и всяко нещо, което си пожелаете за Новата година. Това е оригиналелен обичай на иранците, който датира повече от 3000 г. от зороастрийската религия и обичаи на древните перси.<br />В древни времена всеки от елементите е съответствал на един от седемте творения и седемте Свети Безсмъртни, които ги защитават.
''„Софре Хафт Шийн“'' съдържала следните елементи, започващи с Персийската буква ''„Шийн“'' - ''„Шараб“'' (вино), ''„Шир“'' (мляко), ''„Шеребет Наранж“'' (портокалов сок), ''„Шокуфре“'' (пъпки), ''„Шам“'' (свещ), ''„Шекер“'' (захар), ''„Шахд“'' (мед).<br />
В Днешен Иран '''„Софре Хафт Сийн“''' е същият обичай, но видоизменен от ислямската религия, така че да не включва „Шераб“ (Вино). Така Персийската буква „Шийн“ е заменена с буквата „Сийн“. Седемте елемента са: ''„Саману“'' - сладък пудинг, направен от пшеничен зародиш, символизиращ богатство; ''„Сир“'' (чесън) - символизиращ здраве; ''„Сиб“'' (Ябълка) - символизиращ красотата и свежестта; ''„Сомак“'' – червена подправка, която представлява цвета на изгрева; ''„Серке“'' (оцет) - символизира зрялост и търпение; ''„Сабзе“'' - покълнала пшеница или леща, която символизира растежа и новото начало; ''„Секе“'' - (монети) - символизиращи просперитет и богатство. Някои хора поставят и ''„Сонбол“'' - цвете зюмбюл, което с неговите силни аромати възвестява идването на пролетта. Зороастрийците имат седем дневен ритуал за отглеждане на семената от пшеница или леща (покълване), което напомня, че това са седемте дни на Сътворението, а тяхното покълване в нов растеж символизира възкресението и вечния живот, което трябва да дойде. Някои хора слагат на ''„Софре Хафт Сийн“'' и златна рибка в аквариум, която е представител на животните. В древни времена след приключване на 13 дневното празнуване на Новата година, рибките са били връщани в реките, но днес повечето хора си ги задържат като домашен любимец. Също така върху Софрата се поставя Огледало, а пред него се поставя запалена свещ като символ на огъня. В Древна Персия хората са слагали книгата ''„Авеста“'', която е Свещенна книга на Зороастрийците и са казвали своите молитви, за да Благословят Новата година. В днешно време някои хора са я заменили с книгата ''„Диван-е Хафез“'' (стихосбирката на Хафез). По време на посрещането на ''„Саал Тахвил“'' хората четът стихове от нея, които са много почитани и популярни сред иранците. Съществува поверието, че в зависимост на кой стих попаднеш при отварянето на книгата, той е посветен на теб и предвещава какво ще ти се случи през новата година. <br />
След „Саал Тахвил“ хората си раздават подаръци един на друг (традиционно пари, монети или златни монети), обикновено по-старите към по-младите. В първите няколко дни от Новата година всички иранци прекарват времето си в гостуване на по-старите членове на семейството, роднини и приятели. Децата получават подаръци и лакомства, и се консумират специални ястия и „Аджил“ (комбинация от различни ядки със стафиди и други сладки неща) или плодове. По традиция в нощта преди Нова година се готви специална гозба „Сабзи Поло Моахи“, ястие от ориз с пресни зелени подправки и с пушена и прясно пържена риба. Също така може да се сервира и „Куку Сабзи“, бъркани пържени яйца със свежи билки. <br />
<br />
== '''„Сизда Бедар“''' ==
[[File:Persians in Holland Celebrating Sizdah Bedar, April 2011 - Photo by Persian Dutch Network-PDN.jpg|thumb|Persians in Holland Celebrating Sizdah Bedar, April 2011 - Photo by Persian Dutch Network-PDN]]<br />
<br />
Днес в Иран, честват края на ''Норуз'' на тринадесетия ден, който се нарича ''„Сизда Бедар“''. На този ден всички хора излизат от къщите си и отиват сред природата, покрай реки и потоци да си направят празничен пикник. Тогава покълналата леща се хвърля в течаща вода, което символизира изхвърлянето на лошия късмет от предходната година. Иранците вярват, че „Сабзе“ не трябва да остане в къщата след „Сизда Бедар“. Също така за тях 13-ият ден го считат за лоша поличба, ако си останат в къщи и вярват, че като отидат в парка, те ще избягнат нещастията. Смята се също, че неомъжените момичета могат да си намерят съпруг, като отидат в полето и сплетът зелени върбови клонки във венец, който символизира брачните връзки.<br />
Иранците смятат ''Норуз'' за най-големият празник на годината. Преди празника те основно почистват техните къщи „Хуне Такани“ и си купуват нови дрехи. Празнуването на ''Норуз'' продължава 13 дена, през които времето се прекарва в семейни и приятелски гостувания, танци, песни и гощавки - дълго забавление за всички иранци, млади и стари. <br />
<br />
== '''„Чахаршанбе Сури“''' ==
[[File:Mahasti-hayedeh-Chaharshanbe Suri.jpg|thumb|Mahasti-hayedeh-Chaharshanbe Suri]]<br />
<br />
Няколко дена преди настъпването на ''Норуз'' иранците имат още един празник, който се нарича ''„Чахаршанбе Сури“'' (което буквално в превод означава ''Чахаршанбе'' - сряда, а ''Сури'' - празник). Той се провежда преди „Саал Тахвил“, в последната сряда на старата година, и всъщност във вторник вечерта! Хората палят огньове и всички ,млади и стари, се веселят – пеят и танцуват, и прескачат огньовете като изричат следните думи:<br />
'''„Сорхи-е то аз ман, Зарди-е ман аз то!“''' - ''„Дай ми твоя красив червен цвят и си вземи обратно жълтия!“'' <br />
Това означава: Аз ще ти дам моя жълт цвят (знак за болест), а ти ще ми дадеш твоя огнено червен цвят (знак за здравето). Това е един ритуал за пречистване, който се нарича „Сури“ (сам по себе си означава, червено и огнено).<br />
<br />
== '''Аму Норуз и Хаджи Фируз''' ==
В честването на Персийската Нова Година участват двама митични герои ''Аму Норуз'' ("чичо" на Норуз) заедно с неговия помощник ''Хаджи Фируз''. Те са разпоредители на пролетта всяка година, според персийската традиция. В навечерието на пролетното равноденствие, когато персийската Нова година се празнува, ''Аму Норуз'' носи подаръци на децата, подобно на западния си колега Дядо Коледа. ''Хаджи Фируз'' е Предвестник на настъпването на Но Руз (Новият Ден – Пролетта), докато ''Аму Норуз'' е повече от един уважаван стар герой, който дава подаръци на Норуз. ''Хаджи Фируз'' е млад, игрив клоун, който танцува, пее, и свири на дайре, за да донесе добро настроение, а ''Аму Норуз'' е един мъдър старец, който на Норуз разказва легенди и древни истории на младите, което символизира уважението и респекта на младото поколение към по-възрастното. Също така, ''Хаджи Фируз'' събира пари от заможните и възрастни хора, докато ''Аму Норуз'' раздава на бедните и на младите. Заедно с тях на Норуз , се включва и още един митичен герой - ''Нанех Сарма'', която се нарича дама на студените магии, или баба скреж.<br />
<br />
== Норуз Пожелания: ==
'''„Норуз Мобарак“''' - ''„Честита Нова Година“'';<br />
'''„Ейде Шома Мобарак“''' - ''„Честита Нова Година и на вас“'';<br />
'''„Норуз Пируз“''' - ''„Желая ти успешна Нова Година“'';<br />
'''„Сад Саал бех азин Саал-ха“''' - ''„Желая ви още 100 по-добри години“''.
== Външни препратки ==
| |||