Разлика между версии на „Обсада на Антиохия (1097 – 1098)“

м
сунити и шиити
м (ал Афдал Шаханшах)
м (сунити и шиити)
Пред стените на Антиохия, родния град на [[Йоан Златоуст]] окончателно блесва държавническия и военен гений на Боемунд. Кръстоносният поход достига северносирийския град на [[Яги Сиян]] и го обсажда под ръководството на норманския рицар. Боемунд умело преодолява както съпротивата на турските гарнизони, така и вътрешната на бароните, пристигнали тук за нови владения. Това постига със серия от умели и не без гордост описвани от ''[[Гийом от Тир]]'' като ''лукави'' хода.
 
Норманският принц се отрича от клетвата си за вярност спрямо [[Алексий I Комнин|Алексий Комнин]] под предлог, че [[Византия|византийския император]] не съумява или отказва да окаже адекватна военна помощ на кръстоносците. Боемунд обещава на бароните, че сам ще завладее Антиохия<ref>Според хронистите ''Гийом от Тир, Албрехт от Аахен и съвременника на похода Раймон Дажил'', цитирани от Рене Грусе.</ref>. Целта му е да преодолее правно-юридическите домогвания на всички други и да получи Антиохия като собствено ленно владение. Получава принципната подкрепа на кръстоносните барони и изключва от сметките Алексий, Боемунд преговаря и с противника на селджуките-[[сунити]] [[султан]]а на [[Египетски султанат|Фатимидския халифат]] [[шиити|шиитът]] [[ал Афдал Шаханшах]]. Успява да се оттърве и от талантливия византийски генерал '''[[Татикий]]''', разкривайки му лъжлив заговор между другите барони, уж целящ убийството на византийския военачалник. Татикий му вярва и напуска обсадата, оставяйки командването над византийския корпус, съставен от [[туркопули]] в ръцете на норманския благородник. Боемунд осъществява контакт и с обсадените - по-конкретно с [[арменец]]а на турска служба ''Фируз''. Последният е разочарован от господарите си <ref>Грусе твърди, че съблазнили съпругата му, Маалуф съобщава за голяма глоба, наложена му от Яги Сиян заради [[контрабанда]]</ref> и обещава на Боемунд да предаде поверената му за охрана кула (наричана ''"Двете Сестри"''). Съобщава се и за много съмнителни субекти, може би [[шпионин|шпиони]] в лагера на обсаждащите, а и за сериозно нарушение на [[дисциплина]]та на кръстоносците. Боемунд прогонва [[Проститутка|проститутки]]те от лагера, налага сурови наказания и порицание на прегрешилите, а с шпионите се справя по начин, станал [[легенда]]рен в Ориента. Хронистите твърдят, че Боемунд наредил да заловят няколко непознати и съмнителни лица от местните в лагера, ''да ги обезглавят'' и да се разпространи слуха, че ''"шпионите ще бъдат препечени и раздадени за вечеря на кръстоносните бойци"''. Паниката веднага обзема оцелелите, които щом виждат обезглавените трупове да се полагат в огъня до един бягат от лагера. Тази история е повтаряна столетия след това в Ориента като ''Легендата за Тафурите'' - християнски ''бандити-канибали'' и техния ''главатар-крал'' Боемунд.
 
Находчивостта на Боемунд в тези ситуации дълго се помни и деморализира мюсюлманските бойци. А когато той разбира за напредващата към Антиохия армия на [[Персия|персийските]] и [[дамаск]]ите селджуки разбира, че е време за действие. Боемунд отново се свързва с ''Фируз'', но първо припомня обещанието на останалите барони - Антиохия е за Боемунд, ако той я победи и василевса сам не я поиска.