Фьодор Ремезов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{сорткат| -> {{СОРТКАТ: |
м правопис; форматиране: 3x интервали, дълго тире (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 1:
{{Инфокутия военно лице
|име=Фьодор Ремезов
|живял=[[7 юни]] [[1896]] - [[6 юни]] [[1990]] г.
|портрет=
|описание=
|прякор=
|място на раждане=[[Картинка:Flag of Russia.svg|21px|border]] селището на<br> Каслински завод,<br> [[Руска империя]]
|място на смърт=[[Картинка:Flag of the Soviet Union.svg|22px|border]] [[Ленинград]], [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]
|преданост=[[Картинка:Flag of the Soviet Union.svg|22px|border]] [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]
Ред 15:
|битки=[[Битка за Смоленск]],<br>[[Битка за Ростов (1941)]]
|войни=[[Гражданска война в Русия]],<br>[[Втора световна война]]
|награди=[[Орден Ленин|Орден „Ленин“]],<br>[[Червено знаме (орден, СССР)|Орден „Червено знаме“]] и др.
|родства=
|по-късна работа=
Ред 25:
Роден е на [[7 юни]] [[1896]] г. в [[селище]]то на Каслинския завод (сега в Челябинска област).
Фьодор Никитич влиза в редовете на [[РККА]] през [[1918]] г. На следващата година завършва курсовете за пехотни командири във [[Вятск]], а през [[1921]] г. - Висшата тактико-стрелкова школа за командния състав на РККА. През годините на [[Гражданска война в Русия|Гражданската война в Русия]] командва [[рота]] и [[батальон]] в боевете против войските на [[адмирал]] [[Александър Колчак|Колчак]]. След това е командир на отделен батальон от 33-та Кубанска [[дивизия]] от 9-та [[армия]], която се сражава срещу войските на [[генерал]] [[Врангел]]. След войната заема щабни длъжности. От април [[1931]] г., Ремезов е командир на стрелкови [[полк]]. През [[1932]] г. преминава обучение във Военната академия „Фрунзе“. През юли [[1937]] г. е назначен за командир на 45-та стрелкова дивизия, а след година
На [[7 юли]] [[1941]] г., две седмици след нападението на Германия над СССР, Ремезов сменя на поста командир на 13-та армия смъртно ранения генерал-лейтенант [[Пьотър Филатов]]. В това време 13-та армия води [[Битка за Смоленск|тежки отбранителни боеве]] в района на [[Минск]] и [[Борисов]] срещу [[3-та танкова група]] на [[Херман Хот]]. В утрото на [[12 юли]], генерал-лейтенант Ремезов потегля при войските за организиране на контраудар. По пътя щабната кола е обстреляна от автоматчици на противника и Фьодор Никитич е ранен. След излекуването си, от 4 септември до 18 октомври 1941 г., Ремезов ръководи войските на [[Северокавказки военен окръг|Северокавказкия военен окръг]], а после е назначен за командир на новосформираната в състава на окръга 56-та армия. През есента на 1941 г. армията отбранява [[Ростов]], но под ударите на превъзхождащите сили на противника е принудена да се оттегли на на левия бряг на река [[Дон (река)|Дон]]. По време на [[Битка за Ростов (1941)|Ростовската настъпателна операция]], армията на Ремезов, във взаимодействие с 9-та армия на [[генерал-майор]] [[Фьодор Харитонов]], освобождава Ростов.
От април [[1942]] г. до края на войната генерал-лейтенант Ремезов е командващ на 45-та армия от [[Задкавказки фронт|Задкавказкия фронт]], изпълняваща задачи по прикритието на държавната граница с [[Турция]] и охраната на комуникациите с [[Иран]], където са въведени съветски войски (в съответствие с договора от 1921 г.).
След войната е ръководител на факултет във Военната академия „Фрунзе“, заместник-началник на Военната академия „Дзержински“. От [[1959]] г. е в
Фьодор Никитич Ремезов умира на [[6 юни]] [[1990]] г. в [[Ленинград]].
| |||