История на Румъния: Разлика между версии

Румънските историци смятат, че румънският етнос е възникнал от смесването на [[даки]]те с [[Древен Рим|римските]] колонисти в Дакия и по долния Дунав през периода на римско владичество. Макар и точното място на възникването на процеса на романизация на местните племена да е донякъде оспорвано поради оскъдните данни, безспорен факт е, че съвременният [[Румънски език|румънският език]] принадлежи към романската езикова група, а румънският етнос възниква от контакта на палеобалканско романско със славянско и друго "варварско" население. Румънският език показва значителна граматическа и лексическа близост с албански (реликт от палеобалканската езикова група), а многобройните заемки (днес до 14%) от [[Славянски_езици|славянските]] езици, и в частност [[български език|българския]] език свидетелстват за продължителен и древен контакт на двата езика. Налице са също така [[Гръцки език|гръцки]], [[Турски език|турски]] и [[Унгарски език|унгарски]] влияния. <br>Приетата в Румъния теза е, че етногенезисът на румънците се е състоял основно в [[Банат]] и [[Олтения]], макар че румънски (и романски) езикови следи изобилстват и на юг от р. Дунав, на територията на България, Гърция и бивша Югославия. Население, говорещо румънски диалекти, има и днес на юг от р. [[Дунав]] – в [[Източна Сърбия]] и северозападна [[България]] пои покрай [[Дунав]]а и дори в северна [[Гърция]] ([[Пинд]]).

Падането на България под византийска власт вхъфтрърдв началото на 11 век, и татарските нашестния през [[13 век]] , довеждат до силното отслабване на средновековна Унгария и България и властта им в териториите между Дунав и Карпатите и на север от Карпатите. Така през [[14 век]] се обосовяват княжествата [[Молдова]] и станалото след векове център на Румънската държава '''[[Влашко]]''' (в исторически текстове се използва международният термин "Влахия" или "Валахия", а на днешен румънски Влашко се нарича: "Ţara Românească" – "Цара Ромъняска"-бълг. “Румънска земя"). В княжествата до средата на [[19]] век ползуваната азбука е [[кирилица|кирилицата]], а официалният административен и църковен език е българският до [[16]] век, когато започва да се замества от влашки, като до 1861 древната, вулгарна латинска лексика в писмения [[румънски език]] език си остава само около 20%, а остатъкът са думи производни или заемки от български, и малко гръцки, унгарски, турски или албански. Заддунавско Влашко не бива да се смесва с областта Велика Влахия в Тесалия или Малка Влахия в Етолия в [[Гърция]].

Останалите части от сегашна Румъния до втората половина на 19 век остават зависими от Османската империя. През [[1859]] г. ''[[Александру Йоан Куза]]'' е избран за княз и на Влашко, и на Молдова, и на [[24 декември]] [[1861]] г. обявява тяхното обединението в една държава, наречена Румъния, която запазва васалното си положение спрямо Османската империя. Обаче, заради провежданите реформи Александру ЙонЙоан Куза е принуден от [[боляр]]ите и [[либерал]]ите да [[абдикация|абдикира]].

Истинска независимост Румъния постига обаче едва по времето на [[Карол I|Карл фон Хоенцолерн Зигмаринген]], известен като крал Карол I (управлявал от [[1881]] до [[1914]] г.). Създаването на Кралство Румъния е обявено на [[10 май]] [[1877]] г., в хода на подготовката на Руско-турската война 1877-1878 г., признато от Османската империя със Сан-Стефанския мирен договор от 19 февруари / 3 март 1878 г., и е потвърдено на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]]през същата 1878 г. В резултат на войната Русия, за да получи излаз и пристанище на р.Дунав, отнема и присъединява румънски земи в Молдова (Бесарабия), а на Румъния като компенсация дава българскабългарската [[Северна Добруджа]] ( справедливостта задължава да признаем достойното поведение на тогавашния румънски парламент: много от депутатите са се изказали против тази замяна, наложена от Руската империя, и са предвидили бъдещи проблеми със съседна България ).<br>В годините на Българското Възраждане и борба за национално освобождение през 19 век Румъния става център на българската емиграция, бореща се за национално освобождение, която е оставена да действа без намесата, т.е. при фактическото благоволение на румънските власти, за разлика от отношението на Сръбското княжество към българската националосвободителна емиграция.

Румънската армия се изявява особено активно в боевете при обсадата на Плевен. На 28 ноември / 10 декември 1877 г. командващият обсадената Западна османска армия, [[Осман паша]] се предава и на румънския генерал Чернат. <br>По-късно противоречията с [[Русия]] и отпорът спрямо руския империализъм тласкат Румъния към сближение с [[Австро-Унгария]] и [[Германска империя|Германската империя]].

Румъния не се задоволява с придобиването на Северна Добруджа и се възползва от Балканските войни за да откъсне още български теретории. В [[Първа балканска война|Балканската война]] тя принуждава България да и&#768; отстъпи град [[Силистра]] срещу задължението си да запази [[неутралитет]], което тя вероломно нарушава и напада България във [[Втора балканска война|Междусъюзничексата война]]. Румънците навлизат дълбоко в страната тъй като срещу тях, осланяйки се на договора, няма нито един български войник и въпреки сразяването на гръцката и сръбската армии от българите, България губи войната и цяла [[Добруджа]] попада под румънска власт.

Румъния участва в периода [[1916]]-[[1918]] г. в [[Първа световна война|Първата световна война]] на страната на [[Антанта]]та. Въпреки руската помощ румънската армия е разбита от германски, български, австро-унгарски и турски части. По-голямата част от територията на страната е заета от войските на Централните сили, а в Букурещ е съставено правителство, което подписва [[ букурещки мирен договор|мирен договор с Централните сили]]. Въпреки това, благодарение крайната победа на Антантата и последвалите мирни договори Румъния присъединява области от [[Русия|Руската империя]] ([[Бесарабия]]) и [[Австро-Унгария]] ([[Трансилвания]] и областите на градовете [[Арад]], [[Орадя]] и [[Сату Маре]], две трети от [[Банат]] и южната част на [[Буковина]]), освен това се запазва румънската власт в Южна [[Добруджа]], присъединена от [[България]] през 1913 г. Територията и населението на Румъния се удвояват, но Румъния става от относително национално-единна държава в многонационална държава.

За да спре пълния колапс на румънската държавност [[Карол II]] е принуден да приеме тези условия, но не може да управлява повече. Така министърът на войната [[Йон Антонеску]] става на [[4 септември]] [[1940]] г. министър-председател, а на [[6 септември]] 1940 г. Карол II заминава в изгнание. Изборът на Антонеску е единствено възможен, за да се възпре Желязната гвардия да завземе властта.