Балкански езиков съюз: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
GrouchoBot (беседа | приноси) м r2.6.4) (Робот Добавяне: kk:Балқан тілдік одағы |
Редакция без резюме |
||
Ред 2:
Приликите между балканските езици са забелязани още през 1829 г. от словенския езиковед [[Ерней Копитар]]. Понятието Балкански езиков съюз е въведено през 1958 г. от румънския езиковед [[Александру Росети]].
Най-обобщено понятието Балкански езиков съюз включва общи черти в граматика, като:
* движение към аналитизъм;
* постпозитивен член;
* отстраняване на инфинитива;
* наличие на гласния звук "Ъ";
* образуване на категорията бъдеще време;
* антиципация на личното местоимение;
* особенности при образуването на числителните от 10 до 100;
* синтактически и фразеологически особености.
== Характеристики на Балканския езиков съюз ==
Line 164 ⟶ 174:
|
|}
==Анализи==
Копитар смята, че тези общи черти произтичат от езиците на древните траки и илири. Стандфелд-Йенсен търси като пречена за общото в балканските езици гръцкия, но той е периферен, слабо повлиян и слабо влияещ, липсват му някои важни черти, като постпозиционния определителен член и стремежът към аналитизъм, а и тезата на Копитар се обуславя от факта, че в повечето от общите особености на езиците от Балканския езиков съюз не могат да бъдат намерени в славянския и гръцкия езици. Георг Солта предполага, че общите черти се дължат на латинския език от времето на римското владичество на Балканите, но твърде малко от посочените по-горе особености могат да се намерят в латинския и другите романски езици, с изключение на румънския оформил се твърде късно в сравнение с българския и гръцкия.
Появата на Балканския езиков съюз е тясно свързана с формирането на балканските езици – български, румънски, и албански, в чийто произход също има много неясноти. Това се вижда например от начина на обяснение на няколкото десетки общи думи-изоглоси с древен произход в езика на албанците и румънците. Тъй като тези езици днес са териториално силно разделени, предполага се че в миналото те са били в пряк физически контакт помежду си.
Финландският езиковед Линдстедт въвежда през 2000г. количествена мярка, т.н. “балканизиращ фактор”, описваща степента на притежание на общите балкански признаци и изчислява, че македонския диалект нa българския език има най-висок “балканизиращ фактор” около 12 с други думи, в българския език трябва да се търсят причините за появата на Балканския езиков съюз.
Първият език на българите, прабългарския, се е говорил в продължание на няколко века на територията на днешна България, Македония, Румъния и Албания, т.е. точно там, където почти по същото време започва да се формира Балканския езиков съюз.
По време на отслабване на славянизиращата роля на църквата (византийското и турско владичество), "простонародните" елементи на българския език надделяват и оформят вида на средновековния говорим български. Така, че може обосновано да се предположи, че езикът, послужил като еталон за формиране на Балканския езиков съюз е езикът на най-ранните трако-илири, доколкото са оцелели, и на ирано-българите и другите сродни с тях народи, заселили се по Балканския полуостров.
От всички балкански народи, само българите, албанците и румънците имат задпоставена членна форма както за съществителните, така и за прилагателните имена. При гърците също има членна форма от древни времена, но тя е предпоставена. Възможтастта задпоставеният определителен член в българския език е възникнал на славянска основа под влияние на околните народи – власи и албанци, които също днес имат определителен член е трудно възможно защото нито румънските и нито албанците са били доминиращ политически, културно, стопански или демогафски балканите народ, те не се еманципират държавно чак до съвременната епоха, и се дефинират народностно и утвърждават езиково много по-късно - около периода на господството на османо-турците над Балканския полуостров, затова тяхното влияние върху историческото развитие на българския език не може да бъде надценявано, вярно е точно обратното влиянието на българският върху тях има причини да е съществено. Това, че в средновековната българска литература членната форма не е използвана, въпреки че в огромната си част е преводна от гръцки език, в който има членна форма, не е вярно тъй като в Зографското евангелие, Супрасълския сборник и Асеманиевото евангелие има примери за употребена членна форма (рабътъ, дьньтъ, отрокътъ, оученикотъ), което доказва че тя е съществувала в живия говор на българите още в началото на българската държавност, а не е дошла от съвсем различната гръцка. Най-вероятната възможност е, че определителният член е ранно-българско или тракийско явление и посредством мощното демографско и културно влияние върху останалото население в българския държавно-културен ареал е усвоен и се е развил и в езиците на другите балкански народи като съвременните румънци и албанци.
[[Категория:Балкански полуостров]]
| |||