|
'''Влиянието на [[среднобългарски език|среднобългарския език]] и култура върху обществения и духовен живот във [[Влашко]] и [[Молдова]]''', иа в по-малка степен и в [[Трансилвания]], е доминиращо в областта на държавно-политическия живот, православната религия с, развитието на манастирската мрежа, и най-вече в свързания с тази мрежа книжовен животкнижовеноста в [[дунавски княжества|дунавските княжества]]. Среднобългарскиятпоради катокултурно [[официаленполитическата език]]хегемония вна княжестватаБългария оказвав влияниеобластта върхуи оформилиятсъщо сетака следмного [[16 век|ХVІсилно в.]] набитовия, разговорназемеделски основа народен [[румънскиразговорен език]], коетопоради есериозните [[лексика|лексикално]]маси осезаемобългарско доловимонаселение дов [[19нея. век|ХІХ в.]].
Среднобългарският като [[официален език]] в княжествата оказва влияние върху оформилият се след [[16 век|ХVІ в.]] на разговорна основа народен [[румънски език]], което е [[лексика|лексикално]] осезаемо доминиращо до [[19 век|ХІХ в.]] и отчетливо представено и днес.
Наличието на български книжовни паметници от [[Средновековие]]то в румънските земи е значително. От [[14 век|ХІV]] до ХVІІ в. среднобългарският език и писменост са (официален) език и писменост в княжеските канцеларии във Влашко и Молдова, както език и писменост и на православната църква по тези земи ([[мощи]]те на света [[Петка Българска]] все още се съхраняват в [[Яш]]). Влашките и молдовските домашни извори, като владетелски грамоти, частни документи и други от този период са съставени на среднобългарски език. За [[Стефан Бобчев]] влахо-молдовските грамоти са еволюция на българските царски грамоти от XIII-XIV в., а [[Григорий Илински]] е на мнение, че по език, стил и калиграфска техника влахо-молдовските и в частост най-вече влашките са копие на българските. ▼
▲Наличието на български книжовни паметници от [[Средновековие]]то в румънските земи е значително. ОтОще от обособяването им в [[14 век|ХІV]] до ХVІІ в. среднобългарският език и писменост са единствените (официален) език и писменост в княжеските канцеларии във Влашко и Молдова , както език и писменост и на православната църква по тези земи , ([[мощи]]теа до средата на светаХІХ [[Петкав. Българска]]българският всесе ощеползва паралелно с румънския, който също се съхраняватпише вна [[Яш]])кирилица. Влашките и молдовските домашни извори, като владетелски грамоти, частницърковни документиписания и другичастни отдокументи този периодстолетия са съставенисъставяни само на среднобългарски език. ЗаСпоред [[ СтефанГригорий БобчевИлински]] известните влахо-български и влахо-молдовските грамоти саи еволюцияв начастост българскитенай-вече царскивлашките грамотипо отезик, XIII-XIVстил в.,и акалиграфска техника за копие на българските. [[ ГригорийСтефан ИлинскиБобчев]] еразвива натова мнение,като чепосочва поживия български език , стилна влахо-българските грамоти и калиграфскапоследвалите техникаги влахо-молдовските грамоти са еволюция на българските царски грамоти от XIII-XIVв. след изчезването на българската държава и ведни частостот най -вече влашкитеценните саавтентични копиесвидетелства наза българскитебългарския език в тази епоха.
Среднобългарският и [[новобългарски език|новобългарския език]] имат значимо участие и във формирането на румънския книжовен език, въпреки че България като държавно-политическо образувание вече не съществува, неоспоримият и стар авторитет и това, че голяма част от нейният елит и интелигенция преминава Дунав, в периода XV-XVI в., когато се забелязвапредизвиква най-интезивно българско книжовно влияние, фактически продължаваща доминация в отвъддунавските земи. От това време са зафиксирани паралелни румъно-[[български]] текстове. Едва през XVI в. се появяват първите румънски преводни текстове, но все още не може да се говори за литературен език, като дотогава единственият такъв език е българският. Според руския учен [[Рубен Будагов]] едва през XVII в. в румънските хроники може да се говори за някаква литературна обработка. Среднобългарският език оказва най-силно влияние в лексикалния фонд на румънския език – битова, земеделска, църковна терминология, феодални и културни понятия и др.
До 1859-61 г. официалният език на църквата и администрацията във [[Влашко]] е [[български език|старобългарският]] и неговата азбука - [[кирилица]]та. Въпреки, че в говора на населението на новообразуваната държава Румъния тогава решително доминират славяно-български думи и изрази, и православната църква е против азбуката по политически причини е сменена с латиница и се вземат мерки [[румънски език|влахо-молдовсият език]] да се романизира.
|
